— Не ще избягате, блудници! Загазихте, развратници! — зарева един човек с широка, неподстригана брада, протягайки ръка към Таис.
В този миг Хезиона изтръгна бича от коларя и с все сила го тикна в раззиналата крещяща уста. Нападателят се строполи на земята.
Освободената Таис грабна торбичката, закачена на стената на колесницата, и като измъкна кутийката с пудра, засипа с нея очите на втория мъж. Кратката пауза не даде никакъв резултат. Колесницата не можеше да мръдне от мястото, а изходът от нея беше затворен.
Работата ставаше сериозна. По пътя нямаше никакви минувачи и злобните философи можеха лесно да се разправят с беззащитните девойки. Момчето-колар, което Таис беше взела вместо възрастния коняр, безпомощно се озърташе наоколо, без да знае какво да прави с преградилите пътя му хора.
Но Афродита беше милостива към Таис. Иззад завоя излетя четворка бесни коне, впрегнати в състезателна колесница. Караше ги жена. Златистите коси като наметало се развяваха от вятъра — Егесихора!
— Таис, малакион (приятелче), дръж се!
Знаейки, че спартанката ще направи нещо небивало, Таис се хвана за колесницата и извика на Хезиона да се държи здраво. Без да забавя хода, Егесихора рязко зави, заобиколи колесницата на Таис и изведнъж хвърли конете надясно като закачи своята ос с нейната ос. Брадатите мъже, които държаха конете, с викове побягнаха, за да не попаднат под копитата и колелата, някой се изтърколи в праха под краката на конете и закрещя от болка. Конете на Таис се понесоха, а Егесихора задържа малко четворката и с неженска сила раздели без повреди колесниците.
— Препускай, не се бави! — извика Таис, като удари здравата момчето в тила. Коларят се опомни и дорестата двойка коне се понесе с всичка сила, следвана по петите от четворката на Егесихора.
Зад тях сред облаци прах се носеха стенания, проклятия, заплахи. Хезиона не издържа и изпадна в истеричен кикот, докато Таис не подвикна на момичето, чиито чувства още не бяха в ред след понесените изпитания.
Преди да се опомнят те прелетяха през кръстовището на пътя за Ахарни. Задържайки конете, те завиха назад и вдясно, спуснаха се към Илис и потеглиха покрай рекичката към градините. Едва когато влязоха под сянката на огромните кипариси, Егесихора спря и скочи от колесницата. Таис притича до нея и силно целуна приятелката си.
— Хубава ли излезе аматрохията? При надбягвания такова скачване на колелата е много опасно.
— Ти наистина си наследница на Киниск, Егесихора. Но как се случи на пътя! Хвала на боговете!
— Идвах да те взема, за да се разходим, а ти беше тръгнала за Лицея. Не беше мъчно да разбера, че търсиш бащата на Хезиона и това ме разтревожи. Ние не умеем да говорим с мъдреци, а пък те не обичат хетерите, ако ще да са и красиви, и умни. Според тяхното мнение съчетанието на тези свойства у жената е противоестествено и опасно. — Спартанката звънливо се разсмя.
— И как пък се сети да дойдеш навреме?
— Минах по-горе от Лицейската гора към планините, спрях там конете и изпратих коняря да стои на завоя и да чака кога ще си тръгнеш. Той дотича със съобщението, че ви бият философите. Аз едва успях, изоставих го на пътя…
— Какво ще правим сега? Трябва да се скрием, за да не ни накажат — ти осакати враговете ми!
— Ще ида при Седемте Бронза, където живее Диорей, ще му дам колесницата, а след това ще отидем да се окъпем на нашето любимо място. Нека твоят ефеб да върви след мене до завоя, а след това почакайте!
И смелата спартанка се понесе със своята бясна четворка.
Те лудуваха, плуваха и се гмуркаха до вечерта в уединеното заливче, същото онова, където преди две години бе изплувал Птолемей.
Като се умориха, Таис и Егесихора се изтегнаха една до друга на пясъка, който кънтеше под ударите на вълните като бронзов лист по пода на храма. С писък и скърцане камъчетата се свличаха по спускащата се под водата скала. Благодатният вятър нежно докосваше уморените от горещината тела. Хезиона седеше до водата. Обхванала колене и положила върху тях брадичката си, тя си тананикаше нещо, което не се чуваше от шума на вълните.
— Разгневеният Стагирит ще подаде жалба срещу тебе пред гинекономите — каза Таис. — Няма да ни прости той.
— Той не ме познава — подразни я спартанката. — А ти му се представи. По-скоро той ще изпрати десетина от своите ученици да разгромят дома ти.
— Ще се принудя да помоля приятелите си да нощуват в градината ми. Може би пък да наема двама-трима въоръжени пазачи — това ще е по-лесно, само че да избера по-храбри хора — замислено каза Таис, — омръзнаха ми моите атински приятели.