— Не се страхувам от Стагирит, дори ако разберат кой е връхлетял върху философите — твърдо заяви Егесихора, — реших да отплавам със спартанците в Египет. Тъкмо исках да ти кажа на разходката.
— Защо не ми каза досега? — Таис се повдигна, седна на колене и разбрала, че упрекът й е неуместен, се разсмя. След миг отново загрижено се начумери.
— И ти ме изоставяш самичка в Атина?
— Не, отде накъде — невъзмутимо й отвърна Егесихора, — ти идваш с мене.
— Не съм обещала такова нещо нито на тебе, нито на себе си!
— Така решиха боговете. Аз бях при гадателя, онзи, чието име не произнасят, както и на богинята, на която той служи.
Таис трепна и побледня, зиморничаво свила гъвкавите пръсти на краката си.
— Защо направи това, защо?
— Мъчно ми е да се разделя с тебе, а трябваше да отговоря на Еоситей Еврипонтид.
— Онзи от древния род на лаконските царе ли? И какво му каза?
— Да!
— А какво каза този, който вижда в бъдещето?
— Че ти дълги години ще прекараш в пътешествие. И аз също, но моят път е кратък, макар че ще бъда с тебе до неговия край.
Таис мълком гледаше пред себе си в каменистия сипей на склона трепкащите от вятъра стръкчета трева. Егесихора я наблюдаваше и ъгълчетата на пълната чувствена уста на спартанката увиснаха в странна печал.
— Кога ще отплават? — изведнъж запита Таис.
— На дванайсетия ден от боедромион. От Хитий.
— А дотам?
— Една неделя преди това трябва да отплаваме от Пирей. Неговият собствен кораб ще ни вземе с цялото ни имущество.
— Нямаме много време — промълви Таис, стана и заизтърсва пясъка от корема, бедрата и лактите си.
Стана и Егесихора, разделяйки с длан виещите се къдри на тежките си коси. Хезиона изтича при Таис с късче плат, което й служеше да изтрива солта, разтри я. Почти без да разговарят, приятелките стигнаха до дома на Таис. Егесихора, прикрила лицето си с покривало и съпроводена от един силен коняр, тръгна за дома си вече по здрач.
На следния ден цялата Агора възбудено говореше за произшествието в Ликейската гора. Атиняните, големи любители на одумки и сплетни, се усъвършенствуваха в описанието на случилото се. Броят на „осакатените“ непрекъснато нарастваше, към обед достигна петнадесет. Името на Таис се повтаряше ту с възхищение, ту с негодувание, в зависимост от възрастта и пола на говорещите. Но всички почтени жени бяха единодушни, че трябва да се даде добър урок на тази „метротен Креса“ — критянка по майка, която в нахалството си не се е посвенила да наруши покоя на обителта на великия мъдрец. Гинекономите вече бяха изпратили свой представител при Таис, за да я извикат в съда да даде показания. И макар че лично Таис не се обвиняваше в сериозно престъпление и нея нищо друго не я заплашваше освен парична глоба дори при несправедлив обрат на делото, приятелката й можеше да понесе сурово наказание. Свидетели бяха видели жена, препускаща на колесница, а целият град знаеше, че тетрипа — четворка коне, можеше да управлява само хетерата Егесихора. Покровителите й бавеха делото, но скоро се изясни, че един от синовете на влиятелния и знатен Аристодем е осакатен от копитата и колелата. Още трима ученика на Стагирит искаха удовлетворение за строшени ребра, ръце и крака.
В „тежките дни“ на метагейтнион (трите последни дни на всеки месец, посветени на покойниците и на подземните богове) през нощта при Таис дойде Егесихора, придружена от робите си и цял отряд младежи, натоварени с вързопи най-ценно имущество.
— Всичко приключих — заяви спартанката, — другото продадох.
— А конете?! — уплашено извика Таис.
Навъсеното лице на другарката й изведнъж просия.
— Те са вече на кораба в Мунихион. И аз ще отида там още преди разсъмване. И така, прорицателят не излезе прав и волята на боговете ни разделя?!
— Не! — възбудено рече Таис. — Аз също реших…
— Кога реши?
— Сега.
Лакедемонката притисна приятелката си в своите силни обятия и изтри радостните си сълзи в косите й.
— Ала на мен ми трябва време да се приготвя. Няма да продавам къщата. Ще я оставя на верния Акес. И градинарят, и жена му също ще останат. Другите — Клонария, Хезиона и коняря — ще взема със себе си. Трябват ми три дни…
— Хайде така да направим: ние ще заминем за Егина, а след три дни ще се върнем да те вземем.
— Не, по-добре не се завръщай, а ме чакай в Хераклеа. Ще намеря моряци, които на драго сърце и без да привлекат ничие внимание, ще ме превозят. Бързай! Всичко решихме.