— Той е създал две статуи на Афродита по един и същи модел — от хетерата Фрина, облечена с пеплос и гола. И двете едновременно изложил за продан. Облечената я купили строгите управители на остров Кос, а съвсем голата, на същата цена взели жителите на Книдос. Тя била поставена в открит олтар, сияеща с въз жълторозовия мрамор на тялото си и казват, че спуснала се от Олимп в храма, лично Афродита възкликнала: „Кога ли пък Праксител ме е видял гола?!“
Прозрачната повърхност на статуята й придавала особено сияние, обвивайки богинята със свещен ореол. Много години вече поети, художници и военачалници, занаятчии и земеделци препълват корабите, които пътуват за Книд. Афродита Книдоска е почитана много повече, отколкото онази в Кос. Тя е изобразена на монети. Някакъв цар предлагал да опрости всички дългове на острова за статуята, но книдосци отказали.
Славата на Праксител споделила неговият модел — хетерата Фрина. Благодарните елини са поставили нейната портретна статуя от позлатен бронз на стълбата, която води в светилището на Аполон в Делфи. Такава е силата на божествено прекрасната голота и ти не се страхувай от гимнофилите. Точно те са истински хора!
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
СИЛАТА НА ОБОГОТВОРЕНИТЕ ЗВЕРОВЕ
В Мемфис, наричан от египтяните Теглилка на Двете земи, имаше много елини, които живееха отдавна тук. Таис обикна този град, един от най-старите градове на древната земя, разположен на границата между Делтата и Горен Египет, извън дъждовната зима по долното течение на Нил и летния зной в южните части на страната.
Гърците в Мемфис, особено младежите, се развълнуваха при идването на двете красавици от Атина. Поети, художници и музиканти се опитваха да завоюват сърцето на Таис, посвещавайки и стихове и песни, молейки я да им стане модел, но атинянката се появяваше навсякъде или заедно с Егесихора, или съпровождана от срамежливия великан, само при погледа на когото изчезваше всяко желание за съперничество с него. А царствената спартанка здраво се бе свързала с началника на лаконските наемници и не се увличаше от нищо освен от своите нечувано бързи коне. Тук за първи път виждаха жена, която управлява тетрипа. Младите египтянки се покланяха на Егесихора почти като на богиня, виждайки в нея олицетворение на онази свобода, от която те бяха лишени дори в най-знатните домове.
Таис понякога се съгласяваше да участвува в симпозиуми като танцьорка, но ги напущаше, когато компанията ставаше буйна от сладкото вино на Абидос. Много често тя излизаше от Мемфис, за да иде в прочути градове или храмове, бързаше да се запознае със страната, която с много легенди и приказки блазнеше елините още от детинство. Не бързаше да си намери богат любовник и харчеше парите си за пътешествия из страната с безгрижие, което учудваше Егесихора и Хезиона, продължаваща да се счита робиня на Таис.
Мнема, майката на всички музи, бе прибавила за Таис към даровете на Афродита великолепна памет. Памет, която побираше в себе си всички подробности от света, неизбежно пораждаща любознателност като тази, която имаха знаменитите философи на Елада. Новото и необичайното посрещаха Таис на всяка крачка и все пак първото й впечатление от страната не се промени и за учудване упорито възкресяваше в паметта й едно от ярките видения от далечното детство.
Майка й беше я завела в Коринт да я посветят на храма на Афродита и да я дадат в училището за хетери. В града, разположен в подножието на голяма планина, бе много горещо. На малката Таис много й се пиеше, когато се изкачваха с майка си към горната част на Коринт. Завинаги запомни дългата тясна галерия — която водеше към известния в цяла Елада свещен извор. Вътре в едва засенената галерия духаше слаб ветрец, а от двете страни високото слънце изливаше по каменистите склонове море от светлина и жега. Отпред под кръгъл покрив, поддържан от двойни колони, нежно ромонеше и се разливаше бистра и студена вода. А по-нататък, зад басейните, където започваше стръмно планинско разклонение, отразената светлина заслепяваше очите. Горещината и задухата от напечените скали бяха по-силни от влажното дихание на извора.
Ето я и Египетската галерия от вода и зеленина между двете огнено горещи пустини, простираща се на десетки хиляди стадии — огромно пространство за малките държави на Елада. Градини, храмове, храмове и градини, ниви, близо до водата, а от външния западен край на тази ивица живот безкрайни некрополи — градове на мъртвите — с безчетни гробове. Тук няма паметници, но затова пък се строят домове за покойниците: с размери на обикновено човешко жилище за богатите и знатните, с размери на кучешка колиба — за бедните и робите. А трите царски гробници — пирамиди с титаническия сфинкс на седемдесет стадии на юг от Мемфис — просто поразяваха въображението. Таис много бе слушала за гробниците на фараоните, но не можеше дори да си представи тяхното истинско величие.