Позволявам си да припомня известния езиковедски анекдот за беотийските овци, нагърбили се с ролята на филолози. След яростна дискусия как да се чете „бета“ и „ета“ било намерено стихотворението на Хезиод за овчето стадо, което слизало от планината. Блеенето на овцете, предадено с буква „бета“ и „ета“, сложило край на спора, защото дори по време на Хезиод овните не можели да блеят на „ви“.
Най-утвърдените думи са оставени в предишния правопис. Избягвам формите на женските имена с окончание „ида“, възприета поради желание да се запази поетичният размер в старите преводи — Лаида, Елида. Окончанията „ида“, „ид“ са аналогични на нашето бащино име и означават принадлежност към даден род: Одисеи Лаертид (син на Лаер), Тезей Ерехтеид (от рода на Ерехтей), Елена Тиндарида (дъщеря на Тиндар). Географските названия, завършващи на „ета“ от времето, когато тя се е четяла като „и“, са принудили да се дава множествено число на наименованията: Гавгамели, Сузи. В действителност трябва да се пишат русофицирани окончания, подобно на всички женски имена, които завършват на „ета“: Елена, Атина, Хера, или с други думи Гавгамела, Суза. Изключение правят наименованията, които завършват на дифтонга „ай“: Атини, Тиви. Те са най-близо към руското название за принадлежност: Атинско, Тиванско (Тебайско). Обаче, както и други вкоренили се думи, тяхното поправяне е въпрос на бъдещи специални трудове.
Постарах се да изложа тук някои особености на моите възгледи върху описваната епоха съвсем не за да обоснова романа си като научно изследване. Това е литературно произведение, със свои възможности за използуване на материала.
За разчитане на думите и разбиране на термините, които нямат пряко обяснение в текста, служи следващата по-долу.
I. Всички старогръцки думи и имена, с малки изключения, трябва да се произнасят с ударение на предпоследния слог. В двусложните думи и имена ударението пада фактически на първата сричка: Таис, Ерис. Изключенията в повечето случаи са привидни: в русифицираните или латинизирани думи — хоплит (хоплитос), Александър (Алексйндрос), Менедем (Менедемос), Неарх (Неархос), в които са премахнати гръцките окончания.
II. Елинската Нова година се пада в първото новолуние след лятното слънцестоение, тоест в първите десет дена на юли.
Календарът по олимпиади започва от първата олимпиада през 776 година преди н.е., по четири години във всяка олимпиада. Годините се наричат според олимпиадите от първата до четвъртата: първата година на 75-а олимпиада значи 480-а година преди н.е. За да се изчисли според олимпиадите по наше време, трябва да се знае, че всяка гръцка година отговаря на втората половина на съответната наша година и първата половина на тази, която идва след нея. Трябва да се умножи числото на миналите олимпиади на четири, да се прибави намалената с единица число на годините на текущата олимпиада и получената сума да се извади от 776, ако събитието е станало през есента или зимата, и от 775, ако е станало през пролетта или лятото.
Изчисление на атическите месеци през годината:
Лято
1. Хекатомбейон (средата на юли — средата на август)
2. Метагейтнион (август — първата половина на септември)
3. Боедромион (септември — първата половина на октомври)
Есен
4. Пюанепсион (октомври — първата половина на ноември)
5. Маймактерион (ноември — първата половина на декември)
6. Посидеон (декември — първата половина на януари)
Зима
7. Гамелион (януари — първата половина на февруари)
8. Антестерион (февруари — първата половина на март)
9. Елафеболион (март — първата половина на април)
Пролет
10. Мунихион (април — първата половина на май)
11. Таргелион (май — първата половина на юни)
12. Скирофорион (юни — първата половина на юли)
III. Някои мерки и парични единици.
Стадията е дълга 178 метра, олимпийската — 185 метра; египетският схен, равен на персийската парасанга — 30 стадии, около пет километра; плетър — 31 метра; оргия — 185 сантиметра; пекис (лакът) — 0,46 метра; подес (стъпка) — 0,3 метра; палайста (длан) — около 7 сантиметра; епидама, равна на 3 палайсти — 23 сантиметра; кондилос, равен на два дактила (пръста) — около 4 сантиметра.
Талант е тежина от 26 килограма, мина — от 437 грама; като парични единици: талантът е равен на сто мини, мината е равна на 60 драхми.
По-разпространени атически монети: сребърна дидрахма (две драхми) е равна на един златен персийски дарик. Тетрадрахмата (четири драхми) с образа на кукумявката на Атина е главната атическа единица за плащане (като сребърна, златото е влязло в обращение през епохата на Александър, когато цената на таланта и драхмата силно е паднала.