За щастие есенно време липсваха комари — бичът на речните храсталаци и езерата в Египет.
Специално наетият за пътешествието преводач — мемфиски грък, тревожно се озърташе, твърдейки, че в околностите на Крокодилополис има много зухоси — въплъщения на бог Себек, някои от които са дълги по двадесет лакти. А два сиви крокодила по тридесет лакти живеят тук от незапомнени времена.
Менедем наивно попита защо след толкова години не са убили вредните чудовища. Той научи, че ако по време на неочаквано намаляване на водата загиват крокодили, особено младите, затъвайки в засъхващата тиня, труповете им се балсамират. Цели складове от крокодилски мумии се пазят в особени помещения в храмовете на Себек в Крокодилополис, древния Хетеп-Сенусерт, и дори в Лабиринта.
Колкото и да бързаха лодкарите да заведат пътниците по-рано в Лабиринта, за да го разгледат, преди да се стъмни, те стигнаха там едва по пладне. Тук, на свещената земя не се позволяваше на чужденци да пренощуват, разрешаваха им да отсядат само в ксенон — гостоприемница — на осем стадии на север на същия провлак между блатото и реката, където бяха Лабиринтът и двете пирамиди. Ученият жрец от Хераклеополис беше казал на Таис, че Аменемхет Трети е изградил Лабиринта като погребален храм за себе си. Великият фараон умрял според изчисленията на жреца четиристотин години преди разрушението на Кносос и възцаряването на Тезей в Атина, шест века преди Троянската война и хиляда и петстотин години преди раждането на Таис.
Не е чудно, че смелата хетера с трепет влезе в безкрайните анфилади от стаи на Лабиринта, който достигаше до бялата пирамида, двойно по-малка от мемфиските. Огромен коридор разделяше Лабиринта на две половини. Стените му бяха украсени с удивителни рисунки, чиито ярки бои никак не бяха избледнели в течение на петнадесетте века. Тук нямаше познатите канонически фигури на богове и фараони, които приемат даровете, убиват враговете си, унижават пленниците. Вместо тях имаше съвсем естествени битови сцени, нарисувани поразително живо и изящно: лов, риболов, къпане, гроздобер, животни на паша, танци и празнични сборища с музиканти, акробати и борци.
С една дума, Таис се беше намерила в Египет от онова време, отразено от даровити художници по заповед на мъдрия цар.
Таис, Менедем и Хезиона неуморно бродеха от зала в зала между бели колони, изпъстрени с релефни изображения в обичайния египетски стил, по украсени коридори, по стаи с фризове и орнаменти с необикновена красота — сини зигзаги, бели и лилави шарки, подобни на грубо изтъкани пътеки с още по-сложни пъстроцветни рисунки. Уморените очи не можеха да се ориентират сред изкусно сплетените спирали, извивки на колела с дванадесет спици, приказни лотоси с червени чашки на високи стъбла. Умело направените прорези по каменните плочи на таваните допускаха достатъчно светлина, така че в горните помещения на Лабиринта нямаше нужда от факли. Според думите на преводача долните помещения на Лабиринта повтаряли горната част на храма и там се пазели мумиите на свещените крокодили и имало особено интересни старинни светилища, изписани с изображения на сега изчезнали вече животни — гигантски хиени — бории и еднороги. Свещеникът, който ги развеждаше в Лабиринта, не им показа долните помещения, като обясни това със старинна забрана: там не пускаха чужденци. Денят започна да гасне. В залите и особено в коридорите стана тъмно. Време беше да се излезе от тази постройка с хиляда стаи. Жрецът ги поведе към изхода и уморените пътешественици на драго сърце го последваха. Близо до северната главна стълба, където от широките отвори, на стената свободно проникваше вечерна червеникава светлина, Таис се спря да разгледа релефното изображение на млада жена, изсечено в жълтеникавия камък с необичайно дори за Египет изкуство. Облечена в много тънко прозрачно облекло, завързано на възел под разголената й гръд, жената държеше неизвестен музикален инструмент. В обкръженото й от гъста мрежа схематично изобразени коси лице безсъмнено имаше етиопски черти и същевременно такова благородство, каквото Таис не беше виждала дори у знатни египтянки. Докато хетерата мислеше към кой народ да причисли древната музикантка, спътниците й бяха отишли напред. Леко докосване до голата й ръка я накара да потрепне. От полумрака на тъмния проход едва се бе подала жена с обичайната за египтянките бяла платнена стола — дълга дреха. Зад нея стоеше жрец с огърлица от сини порцеланови и златни мъниста. Той тръсна остриганата си глава и прошепна на завален език: „Долу там може, аз ще водя.“ Таис се приближи до жената, кимна й, че е съгласна, и се обърна да повика Менедем и Хезиона — те бяха стигнали до края на коридора. Обаче не успя — изотзад я стиснаха силни ръце, запушиха с парцал устата й, заглушиха вика й и я понесоха. Таис се бореше отчаяно, но я подхванаха други, извиха ръцете й, свързаха я с ивици от разкъсаното й облекло и тя се остави без съпротива да я мъкнат по-нататък. Похитителите явно знаеха пътя и тичешком бързаха в непрогледната тъмнина, без да имат нужда от факли…