Чу се плясък от бягащи по калта крака. Червеникава пътека се проточи по водата край брега. Светлината блесна по-ярко и изведнъж пред портика се появи с факел в ръка Хезиона, полумъртва от непосилния бяг и страх. Вик на ужас се изтръгна от девойката, като видя чудовищния крокодил. А той сякаш не я забеляза, вперил упорит поглед в Менедем. Факелът в ръката на Хезиона потрепера и тя от страх и слабост падна на колене като господарката си.
— Свети! — с все сила изрева Менедем. Той шареше с очи на всички страни и търсеше какво да е, с което да срещне нападението на чудовището. И изведнъж се досети. С един скок Менедем се намери до Хезиона, измъкна от нея факела, замахва с него към зухоса и той се стъписа. Менедем хвърли обратно факела на Хезиона, ала изправилата се на крака Таис го подхвана. Спартанецът дръпна към себе си дървения стълб на портика, раздаде се трясък. Менедем натисна с всичка сила. Старото сухо дърво не издържа. Всичко последвало стана толкова бързо, че остави само неясен спомен у Таис. Крокодилът се насочи към Менедем, а той му нанесе силен удар по муцуната с парчето от стълба. Чудовището не отстъпи, а се хвърли срещу воина с разтворена муцуна. Менедем само това и чакаше. С все сила заби стълба в гърлото на пълзящото влечуго, но естествено не можа да възпре напора на тежкия зухос, дълъг двадесет и пет лакти, и загуби равновесие, ала все пак успя с ритник да насочи свободния край на дървото към стената на пиедестала. Крокодилът с все сила блъсна гредата в твърдия камък и натика дървото още по-дълбоко в гърлото си. Яростните удари на опашката му разтърсиха галерията. За миг вторият стълб на портика стана на трески, стряхата рухна. Крокодилът с гърчене се преметна настрана, но тутакси се надигна и се гмурна в блатото, като изхвърли с опашката си цял поток кал.
Менедем и Таис стояха, разтърсвани от нервни тръпки. Опомнила се, Таис се спусна към Хезиона. Момичето лежеше по очи до самия вход на подземието, цялото в лепкава кал, закрило с ръце лице и уши. Едва се докосна до нея, и Хезиона скочи с вик, но като видя господарката си невредима, хвърли се към нея.
Менедем ги хвана за ръце.
— Да бягаме! Това е проклето място. Зухосът може да се върне пак или ще дойде друг. Или жреците…
— Накъде?
— Там, откъдето дойдох: покрай брега, като заобиколим храма.
И тримата тръгнаха по калта покрай външната страна на Лабиринта. Скоро бреговата ивица се разшири, земята там беше суха, можеше да се върви по-леко, но тогава силите изоставиха Таис. И Хезиона не беше в по-добро състояние… Като знаеше, че е опасно да остават тук, Менедем прихвана и двете жени под бедрата, умело ги метна на рамената си и угасил факела, затича в ситен тръс далеч от мрачната грамада на Лабиринта, натам, където едва се мяркаше светлинка в далечината от Дома на поклонниците, отдавна превърнал се в ксенон — гостоприемница.
…Таис, която от цялото си облекло беше останала само с гривата на косите си и по сандали, се скри зад палмите, за да не привлича внимание. Менедем и Хезиона, след като се измиха набързо при кладенеца за напояване, й донесоха облекло от нещата, оставени преди това в ксенона от водачите им, Гъркът преводач беше изчезнал някъде, изплашен от изчезването на Таис и гнева на Менедем.
Хезиона, разтривайки с лечебна мазнина раните на Таис, й разказваше, че спартанецът след безрезултатни търсения в горните стаи на Лабиринта, сграбчил някакъв си жрец и като го ударил в колоната, заклел се в Ереб, че ще го осакати, ако не му каже как е могла да изчезне елинката и къде може да я търси. Той успял да изтръгне нещо като признание, нещо като предположение, че са я отвлекли тези, които служат на Себек. Те принасяли жертви в подземията, които излизали до езерото в западната част на светилището. Ако заобиколят Лабиринта откъм страната на езерото и вървят наляво от главния вход, могат и да попаднат на изходи от галериите в долния етаж. Без да губи нито миг, Менедем се съблякъл, за да тича по-леко по водата, и се втурнал покрай масивните стени на храма. Нямало откъде да вземе оръжие — своето бил оставил на преводачите, за да не наруши законите на храма. Извикали подире му, че трябвало да вземе непременно светилник, но Менедем вече бил далече. Тогава Хезиона грабнала два факела, които били оставени в бронзови подставки, докоснала единия до пламъка на нишата-светилник и се втурнала да догони Менедем, лека и бърза като антилопа. По такъв начин тя тичала в сгъстяващия се здрач, ориентирайки се по мрачната стена отляво, непрекъснато завиваща от запад на юг. Останалото е известно на господарката…