А в Мемфис се носеха слухове за божествения син на македонския цар Филип. Александър обсаждал Тир, жителите упорствували, но изкусни македонски техници решили да направят провлак между материка и острова, на който се намира градът. Гибелта на древното финикийско пристанище била неизбежна. Когато Тир падне, освен Газа няма кой вече да се съпротивява на победоносния Александър. Трябва да го очакват в Египет.
Флотата на Александър, отрязвайки Тир, прониква все по-далече на юг и неотдавна един елински кораб отиващ към Навкратис, срещнал пет кораба уж под личната команда на Неарх.
Егесихора стана дръзка и нервна, нещо, което по-рано не се бе случвало с лакедемонката. Може би горещият либийски вятър с неотслабващата си сила проникваше в душите на хората и ги правеше нетърпеливи, сприхави, нечувствителни и груби. Таис отдавна бе забелязала, че понася жегата по-леко от Егесихора. Вятърът сет по-слабо й влияеше и тя се стараеше по-рядко да се среща с приятелката си, за да не предизвика случайно кавга. Заедно с вярната Хезиона или с Менедем Таис отиваше край брега на реката. Там тя дълго седеше на плаващия пристан. Изобилието на течаща вода хипнотизираше елините и всеки потъваше в своите мисли — дълбоки, скрити, неясни…
Веднъж Таис получи покана от делоския жрец, предадена устно от момче, служител в храма „Нейт“. На другия ден в ранни зори Таис с вълнение се готвеше да тръгне, облякла скромна дреха.
Делоският философ седеше на спускащите се към Нил стъпала на храма, потънал в съзерцание на удивително тихото развиделяване.
— Била ли си в Тива, която ние, елините, наричаме Диосполис? — посрещна той атинянката с въпрос и след утвърдителното й кимване продължи: — Видяла ли си там подставката на златния кръг, открадната от Камбис преди два века при завоюването на Египет?
— Виждала съм я. Обясниха ми, че кръгът бил от чисто злато, тридесет лакти в диаметър и един лакът дебелина. Възможно ли е това?
— Да. Кръгът е тежал около тридесет хиляди таланта. На Камбис са били нужни пет хиляди камили, за да го отнесе, насечен на десет хиляди парчета в Персия.
— Защо са отлели такава безсмислена грамада злато?
— Глупаво е, но не е безсмислено. Най-големият фараон-завоевател е искал да докаже на цялата Ойкумене вечността на Египет, на неговата власт, на вярата му във великия кръговрат на нещата. Възцаряването на владетели-мъже, богове и герои предизвикало безразсъдно желание за увековечаване. Жените знаят колко е крехък животът, колко е близка смъртта, а мъжете мечтаят за безсмъртие и убиват непрекъснато по всякакъв повод. Такова е древното, противоречие; то е неразрешимо. И човекът създава за себе си, за другите, ако може, за цялата страна затворен кръг, където той е в центъра, а най-горе — всемогъщият и страшен бог.
— Какво искат да постигнат с това?
— Непоклатимост на властта и благополучие за царете и велможите, сила на вярата за жреците, устойчивост на мислите у народа, безропотно покорство у робите.
— И затова ли Египет запази своята вяра през хилядолетия?
— Не само Египет. Има страни, които са се затворили в себе си, за да запазят своите царе, богове, обичаи и живота си за хилядолетия. Аз ги наричам затворени в кръг. Такъв е Египет, а също Персия, Сирия. На Запад — Рим, а много далеч на Изток — Средната страна на жълтокожите хора с полегати очи.
— А ние в Елада? Нали съществува у нас разбирането, че всичко тече?!