— Като се почне от Крит, цяла Елада, Йония, а заедно с нас и Финикия — сме отворени страни. За нас не съществува кръг, който затваря живота. Вместо него има спирала.
— Слушала съм за сребърната спирала…
— Знаеш ли? Не е дошло време да говорим за това. Огромна област заема наследството на изчезналите деца на Минос. В Либия на запад се простира тя и много далече на изток, където на десетки хиляди стадии отвъд Хиркания се намират древни градове. И отвъд Паропамизиите, отвъд пустинята Арахозия, до реката, наричана Инд. Казват, че от тях са останали само развалини, както в Крит, но откритата душа на тези народи живее у други хора след хилядолетия.
— Защо ми откриваш това знание, отче? С какво ще мога да ти помогна аз, служителката на Афродита?
— Ти служиш на Ерос, а в нашия елински свят няма по-могъща сила. В твоята власт са срещите, разговорите, тайните думи. Ти си умна, силна, любознателна и мечтаеш да се извисиш духовно…
— Откъде знаеш, отче?
— Много нещо ми е разкрито от сърцата на хората и мисля, че ти скоро ще тръгнеш на изток с Александър в недостъпните простори на азиатските степи. Всяка умна жена е поет по душа. Ти не си философ, нито историк, не си и художник — всички те са заслепени, всеки от своята задача. Не си и завоевателка, защото у теб от амазонките е останало само изкуството да яздиш и смелостта. Ти по природа не си убиец. Затова си по-свободна от който и да е човек в армията на Александър и аз те избирам за мои очи. Ти ще видиш това, което аз никога не ще мога. Близка смърт ме очаква.
— Как ще ти разкажа тогава?
— Не на мен. На други. Край теб винаги ще има умни, издигнати хора, поети, художници, защото тях ги привлича твоята същност. И това ще бъде още по-хубаво, отколкото ако разказвах аз. Ще остане в паметта на хората, ще влезе в песните на поетите, в писанията на историците, ще се разнесе в легенди из Ойкумене и ще стигне до тези, които трябва да знаят.
— Страхувам се, че грешиш, отче. Аз не съм тази, която ти трябва. Не съм мъдра, невежа съм, Ерос, танците, песните, възхищението на мъжете, завистта на жените, бясното препускане ми замайват главата.
— Това са само временни белези на силата ти. Аз ще те посветя, ще ти предам вътрешния смисъл на нещата, ще те освободя от страха.
— Какво трябва да правя?
— Утре вечер ще дойдеш облечена в нова линостола, придружена от спътник, и ще почакаш на стъпалата, докато Никтур, Пазачът на небето, не се огледа във водите на Нил. Ще уредиш работите си така, че да отсъствуваш девет дни.
— Слушам, отче. Но кой ще бъде спътникът?
— Ще се появи в определеното време. Твоите месечници съответствуват ли на лунните?
— Да — със заекване след известно колебание призна Таис.
— Не се смущавай. Няма тайни и нищо недостойно в здравото тяло на жената освен само за глупците. Дай ми лявата си ръка.
Таис го послуша. Делосецът сложи дланта й на масата, разтвори пръстите й и няколко секунди се рови в малко сандъче от слонова кост. Той извади пръстен от електрон с червен хиацинт с необикновен наситен розов оттенък. На плоския камък бе издълбан равнобедрен триъгълник с широка основа, с върха надолу. Поставяйки го на показалеца на Таис, философът каза:
— Това е символ на властта на великата женска богиня. Сега си върви!
ПЕТА ГЛАВА
МУЗАТА НА ХРАМА „НЕЙТ“
Върнала се рано от храма, Таис лежеше по очи на своето широко ложе, сложила глава на ръцете си, и размахваше крака във въздуха, докато Клонария разтриваше гърба й с орехово масло, а обидената Хезиона се занимаваше в ъгъла да преправя по тялото и току-що купената ленена дреха — линостола.
Както винаги Егесихора не влезе, а влетя, пръскайки мирис на розово масло и сладка арабска смола.
— Ти пак ли си тичала в храма „Нейт“ — предизвикателно запита тя приятелката си, — скоро ли ще свърши това? С нетърпение чакам идването на македонците — те ще те оправят…
— Спартанците не успяха ли? — подразни я Таис.
— Днес елинските художници и поети в Мемфис устройват симпозиум — отминавайки закачката на приятелката си, каза Егесихора, — само да не дойдеш.
— Какво ще стане?
— Тогава не бих ти завидяла. Те могат така да те подиграят с песни и рисунки, че има дълго да ги помниш.
Таис се замисли.
— Имаш право. Ще ида.
— Мисли му. И ще трябва да танцуваш, така че сега дай да си отпочинем хубаво!
Егесихора се изтегна до Таис и повика с ръка Хезиона. Тя просто засия, захвърли ленената дреха на масата и обилно поливайки с масло спартанката, захвана усърдно да я масажира.
Двете приятелки се отпуснаха в полудрямка и заспаха, покрити с едно одеяло от мека кападокийска вълна.