Симпозиумът в просторната къща с голяма градина, собственост на най-богатия гръцки търговец в Мемфис, събра нечуван брой гости въпреки лошото време. Надменните персийски аристократи, които доскоро презираха елините, а след нахлуването на Александър и битката при Граник ги отбягваха, сега, когато царят на царете претърпя жестоко поражение при Исос, започнаха да търсят компанията на влиятелните гърци. Появата на Хризосфира и Аргиропеса („Златоногата“ и „Среброногата“), както бяха нарекли Таис и Егесихора техните поклонници — поетите, предизвикаха възторжени викове. Двете приятелки дойдоха, придружени от спартанските военачалници, начело със стратега Еоситей.
В стъклени кратери с причудливи извити разноцветни ивици виночерпци смесваха с вода гъсто виолетово вино от лозята в Горен Египет, и светлорозово, доставяно от Сирия през Навкратис. Чуваше се тиха музика, обединявайки в едно тъгата на двойните елински флейти и резките стонове на египетските, загадъчният като далечен призив звън на систрони, бръмчащите струни на китара, лира и голяма арфа. Нарядко се обаждаха хорово египетски мандолини с кръгъл гриф и звънчета, заглушавани от ударите на дайретата. Подчинявайки се на изкусния ръководител, целият сбор от разногласни инструменти създаваше печален ритмичен хор със звънливи, възторжени изблици на високите ноти и с грубовато звънтящи удари, под чийто ритъм толкова хубаво и проникновено играеха танцьорки от Елада, Египет и Финикия.
Двете знаменити хетери се появиха в еднакви прозрачни сребристобели хитони, но с различни накити, подчертаващи по своему и мургавината на Таис, и божествено златната прическа на Егесихора. Огърлие от огненочервен гранат (пироп или нофек) — камъкът на есенното равноденствие — обвиваше високата шия на атинянката, а дълги обици от едри аметисти — амулети срещу опиване святкаха от двете страни на кръглото и весело лице. Егесихора също носеше такива обици от берил — морски камък, а широката египетска огърлица от лапис-лазури и бял сирийски зеленикав ахат означаваше скорошното идване на лятото за този, който разбира езика на скъпоценностите.
Симпозиумът започваше, както е прието в Елада, с лека закуска, после танци, изпълнения на певци, поети и разказвачи, заедно с това опиянението и гуляят постепенно нарастваха и тогава уважаваните хетери и артистки напускаха разпалената мъжка компания. Но още бяха далече от загубване на чувството за мярка и красота. Гостите жадно слушаха и гледаха, забравяйки да допиват чашите си. Елините смятаха, че са по-горе от варварите, тоест от всички чужденци, дори само за това, че отбягваха да преяждат. Диви и грозни изглеждаха на гърците обичаите на сирийци и перси — през цялото време да ядат или да пият, да чупят орехи и да цъкат семки, да се шегуват и да приказват неприлично, да прегръщат първата попаднала им жена, вместо спокойно да размислят, да се вглъбят в себе си, радостно да се наслаждават от красотата.
Под звъна на звънчетата и систроните бавно и плавно се разгъваше звездния танц на египетските девойки: с червени венчета във високо вдигнатите коси, в дрехи с дълги дипли от много тънък лен, те вървяха в редица, стройни като стебла, съсредоточени и тържествени. Тяхната редица завиваше надясно към слънцето — в „строфе“, и представяше движението на звездите. Разкъсвайки редицата, се движеха в „антистрофе“ — наляво, по-бързите девойки, чието одеяние се състоеше само от препаска с пъстри стъклени мъниста. Танцьорките в бяло се навеждаха, докосваха пода с протегнати ръце, а между тях, вдигнали сключени ръце под главите, се извиваха с плавни змийски движения смугли тела. Внимателно и благоговейно се изпълняваха древните египетски танци — нито едно некрасиво, рязко или просто излишно движение, нищо не нарушаваше прелестта на тези струящи и навеждащи се млади тела. Елините замряха в нямо и почтително възхищение.
Но когато под стремителния тътен на струните и ударите на дайретата се втурнаха аулетридите, за да сменят египтянките, и започнаха да се въртят, да извиват и да люлеят бедрата си с движения от апокиниса — любим танц на хетерите с еротична смелост и свобода, силата на Ерос възпламени елините. Чуха се възторжени викове, по-високо се вдигнаха чашите с вино, разливаха се по пода в чест на Афродита.
— Гъркините тук танцуват възхитително — възкликна Еоситей, — но аз чакам твоето излизане — и властно прегърна Егесихора.
Тя послушно се притисна до рамото му и възрази:
— Първа ще бъде Таис. И ти се лъжеш, като мислиш, че аулетридите танцуват хубаво. Погледни, наред с изпълнените със съвършенство движения те имат доста груби, некрасиви пози, рисунъкът на танца е безреден, претрупано разнообразен. Това не е много високо изкуство, като у египтянките. Те са над всяка похвала.