Скоро цялата зала хорово викаше: „Тюхе, Тюхе!“ Кълбата се завъртяха по-бързо. Изведнъж брадатият пъхна двете си ръце в кожения си пояс и изсипа две шепи благовония върху въглените. Дим със силен мирис, подет от лекото течение във въздуха, бързо се разнесе по залата. Брадатият отстъпи назад, огледа пируващата тълпа и каза:
— Ето, пред вас е Тюхе в сребърнотъкана дреха, със зъбчата златна корона върху червеникави коси! Виждате ли я?
— Виждаме я!
Мощният хор от гласове показваше, че в странната игра бяха взели участие всички гости.
— И така, какво искате: да танцува Таис или милост от Тюхе?
— Тюхе, Тюхе! — така дружно зареваха гостите, протягайки ръце към нещо невидимо за Таис.
Брадатият отново хвърли благовония върху въглените, направи няколко странни жеста — и хората се вцепениха. Тогава той рязко се извърна и прекрачи зад завесата. Таис едва успя да отстъпи. Брадатият каза:
— Да вървим!
— А те? — тихо запита тя загадъчния човек.
— Скоро ще се свестят. И тези, които бяха по-далеч, ще свидетелствуват, че не са искали тебе и са призовали Тюхе.
— Тя наистина ли им се яви?
— Те виждаха това, което им заповядах.
— Ти къде си научил изкуството така да заповядаш на тълпата?
— Сетеп-са е отдавна познат в Египет, а аз съм бил и в Индия, където владеят това изкуство по-добре.
— Кой си ти?
— Приятел на този, който ще те чака утре след залез слънце. Да вървим, ще те заведа до дома ти. Не бива Таис да се разхожда сама през нощта.
— От какво да се страхувам, щом съм с такъв повелител на хората?
— Съвсем не е така, но засега ти няма да разбереш това. Моята власт е затворена само в развита леме (воля), а тя може да бъде приложена само в подходящ и подготвен момент.
— Сега разбирам. Твоето магьосничество е само непознато за нас изкуство. А аз помислих, че си син на Хеката, богиня на нощните привидения.
Брадатият кротко се засмя. Той мълчаливо доведе Таис до дома й, уговори се за срещата и изчезна. Слугините спяха, само Хезиона бе край светилника и шиеше, чакайки господарката си. Тя очакваше, че Таис ще се прибере на разсъмване с факли и шумна тълпа спътници. Чула гласът и в нощната тишина, Хезиона с тревога и недоумение изтича на входа. Таис успокои своята доброволна робиня, изпи меденото питие и си легна. Извика до себе си Хезиона, каза й за десетдневното си заминаване и даде на тиванката нареждания за времето на отсъствието си. Девойката помоли да иде с Таис и отказът на господарката й я хвърли в отчаяние.
— Ти ме отхвърляш, господарке, отиваш без мен. Аз нямам никого на света освен теб, а сега не съм ти нужна. Какво да правя като те обичам повече от живота? Ще се убия!…
Досега Хезиона рядко бе плакала. Сдържана, малко сурова, тя рязко отказваше да взима участие в танци или симпозиуми, отхвърляше мъжките домогвания.
Таис каза на Хезиона да легне до нея, милваше я по главата и страните и когато риданията стихнаха, обясни на тиванката причината, поради която не можеше да я вземе със себе си нито миналия път, нито сега. Хезиона се успокои, седна в леглото, гледаше господарката си с възхищение и някакъв страх.
— Не се страхувай, няма да се променя — разсмя се Таис, — и ти ще бъдеш с мен както и преди. Но не завинаги — ще дойде и твоят ред, ще се появи този, заради когото ще идеш където ти видят очите. Ще познаеш сладостта и мъката на мъжката любов.
— Никога! Аз ги мразя!
— Така ще бъде, докато не се излекуваш от ударите на войната. Любовта ще вземе своето. Ти си здрава и красива, смела, не е възможно да избегнеш мрежите на Афродита!
— Аз ще обичам само теб, господарке!
Смеейки се, Таис я целуна.
— Аз не съм трибада, богинята не ме е надарила със смута на двойната любов. И тебе също. Затова. Еросът на мъжката любов за нас е неизбежен. Той непременно ще раздели жените, а съдбата ще ги разпилее. Бъди готова за това! Но нашите имена означават слуги на Изида. Може би пък и да ни е съдено да бъдем заедно?
Хезиона се спусна на пода, упорито сви вежди, щастлива от мисълта, че Таис не я отблъсва. А тя веднага заспа, уморена от впечатленията през дългия ден.
Таис и вчерашният поет-вълшебник седяха надвечер на стъпалата на храма „Нейт“, над тъмната река, очаквайки възхода на Стража на Небето.
Брадатият поет каза, че делоският философ е забранил да се знае името му. Той е велик мъдрец, макар че е известен само на тези, които знаят учението на орфиците, питагорейците и гимнософистите. Няколко месеца е живял на запад в Либийската пустиня, където открил запустелите срутили се древнокритски светилища. Именно оттам е тръгнал през всички елински страни култът на тройната богиня Хеката, богинята-змия на Крит и Либия. Нейните прекрасни жрици-прелъстителки, или Ламии, са станали в Елада страшни демони на нощта. Демон е станала и богинята-сова, превърнала се при жителите на Сирия в Лилит — първата жена на първия човек. Сирийската лунна богиня също е изобразявана с тяло на змия, а в Египет понякога с лъвска глава. Нейт всъщност е тази същата трилика змия — богинята на Либия. Главната богиня на Атика — Атина Мъдрост — се е родила край брега на езеро Тритон в Либия, като тройна змия-богиня. Навсякъде в древните религии главна е трояката богиня на Любовта, оттам са и трите Музи, трите Нимфи. В късните митове тя непременно бива сразена от мъж-бог или герой, като Персей.