Някъде отгоре се чу гласът на делоския философ:
— Съвземи се, върви надясно!
Таис забеляза тесен като процеп изход от кръглата зала и тръгна натам, едва пристъпвайки като в мъгла. Зад нея с тежък звън се хлопна врата и стана съвсем тъмно. Протегнала ръце, Таис направи няколко предпазливи крачки. Изведнъж, някъде отгоре върху нея се изля поток солена вода с мирис на море. Зашеметената атинянка отстъпи, но си спомни затворената врата зад себе си и отново тръгна. Проходът извиваше под прав ъгъл, един-два пъти. След втората извивка едва забележима светлина просветна в ъгъла. Мокра от глава до пети, още неизстинала, Таис с чувство на облекчение забърза напред и се спря, окаменяла от страх. Тя се намираше във висока без покрив зала, издигаща се като кладенец към нощното небе. Цялата площ на пода бе заета от басейн с вода. Само там, където бе Таис, имаше тясна ивица от истински морски камъчета, която полегато водеше към водата. Вълните тихо се плискаха в камъчетата, отнякъде духаше вятър, разклащаше и се мъчеше да загаси пламъка на единствения факел, който хвърляше червени отблясъци върху черната вода. Зъбите на Таис изтракаха няколко пъти, тя зиморничаво присви рамене, мъчейки се да спре треперенето, но потискащото чувство на необясним и неволен страх не изчезваше.
— Не се страхувай, дъще моя! Аз съм с теб. — Делоският философ се показа на отсрещната страна на басейна и бавно започна да го обхожда по облицования с гранит край.
— По ритуала трябва да те приковем и към скалата, за да те изяде морското чудовище. Обаче ти вече се изложи на къде по-страшно изпитание в Лабиринта и ние решихме да отменим първата степен. Тук аз ще разсипя въглища от три свещени дървета — дъб, орех и върба, те се употребяват за погребална клада и означават власт; мъдрост и очарование. Ти ще нощуваш върху въглищата като върху мъртвешко ложе. Вземи — философът взе от нишата в стената наръч черна овча вълна и я даде на Таис, — ще прекараш тук сама нощта и ще лежиш ничком до ранни зори. Като се развидели, иди обратно в галерията, ще свърнеш наляво по мъждукането на светилника и ще влезеш в тъмна пещера, където ще прекараш деня. Като чуеш звън, иди отново върху чакълестия насип — до следващото зазоряване. Този път лежи по гръб, гледай небето и повтаряй древния химн на Гея. Така ще бъде още две нощи. Аз ще дойда да те взема. Налага се да постиш. Вода за пиене има в пещерата, в амфора до леглото. Хайре!
Таис, разтърсвана от треска, разстла част от вълната върху чакъла и след като трудно се настани на това необикновено ложе, опита да се покрие. Едва доловимото плискане на вълните я приспиваше…
Тя се събуди от студ, чувствуваше болка от впилите се в тялото камъчета. Миришеше на овца, черната вода в басейна изглеждаше нечиста, косите й бяха разбъркани и сплъстени от соления душ. Таис вдигна глава и видя, че небето е загубило кадифената си чернота и започва да посивява. Спомнила си заповедта на делосеца, тя събра вълната накуп, внимателно разтри изтръпналото си тяло и тръгна към подземието. Усещаше глад, устата й беше пресъхнала, струваше й се, че е много мръсна. Таис недоумяваше. Нима в тези тъй прости неудобства се състоеше изпитанието за посвещение? Посвещение в какво? Внезапно атинянката си припомни, че философът не беше й казал нищо за това. И тя нищо не попита, обзета от детинско доверие към чудния старец. Щом той смята за необходимо да я посвети, значи, така трябва! Но неудобствата през нощта, след която нищо не се случи, я настроиха скептично. Тя просто спа, наистина спа на отвратително ложе, в мрачен странен кладенец. Защо? Какво се промени у нея?
За свое учудване атинянката намери в подземието леген за измиване и всичко нужно за тоалета си. След като се изми и с мъка разчеса гъстите си коси, Таис пи вода и въпреки глада се почувствува много по-добре. Светилникът догоря и угасна. Настъпи непрогледна тъмнина. Таис опипом се добра до леглото, покрито с мека тъкан, и дълго лежа в дълбок размисъл, докато сънят не я обори. Събуди се от звънък удар върху мед и тръгна към басейна, постла по-удобно вълната и легна на скърцащите камъчета, загледана в яркото звездно небе.