— Да не говорим за това, за което ти още не си готова!
И делоският философ отпрати Таис.
През следващите дни той я учи на правилно дишане и как да развива особена гъвкавост на тялото, която да й дава възможност да заема пози за съсредоточаване и бързо съвземане. От дете калена физически, чудесно развита, въздържана в храна и питие, тя се оказа толкова способна ученичка, че старецът се тупаше по колената от удоволствие, въодушевявайки атинянката.
— Аз мога да те науча само на похвати. По-нататък, ако искаш и ти се удаде, ти сама ще вървиш, тъй като пътят не се измерва с една година! — добавяше той, докато проверяваше колко добре запомня Таис.
На шестия ден — числото на живота у питагорейците — старецът най-подробно разказа на Таис за прамайката на всички божества — Великата Богиня. Вероучителите лъжат, когато се мъчат да докажат, че още отначало божеството е било мъж. Преди хилядолетия всички народи са се покланяли на Великата Богиня, а в семейството и рода начело стояли жените. Когато първенството преминава към мъжа, пътищата се разделят. Древните религии били заличени от лицето на Гея или просто се опълчили с ненавист срещу жената, като я нарекли извор на злото и всичко нечисто.
На Изток, безкрайно далеч оттук, има огромна средна страна, съвременница на унищожената критска. Там жълтоликите хора с полегати очи считат мъжкото начало Ян за олицетворение на всичко светло, а женското начало Ин — олицетворение на всичко тъмно на небето и земята.
В знойните долини на Сирия обитава не по-малко древен, мъдър народ, който в началото се покланял на Рея-Кибела като критяните. После женското име на богинята се превърнало в мъжко — Йехова. Доскоро в Горен Египет съществувал култ към Йехова и двете богини, негови жени: Ашима-Бетхил и Анатха-Бетхил. След време жените изчезнали и останал един бог. На Изток съвместното поклонение на великата богиня Ашторет или Иштар, и на Йехова се разделило на две различни вери. Първата взела много от обожествяването на жената в Крит, от критската колония Газа и древния град на мъдростта Библос. Знаменитият храм „Соломон“ е построен по подобие на критските дворци с помощта на строители от Гебал-Библос.
Вярата на поклонниците на Йехова обявила жената за нечиста, злодейка, която с греховете си е причина за изгонване на хората от първобитния рай. От страх пред смъртно наказание жената не смее да се покаже дори на мъжа си гола, не смее да влезе в храм… Колкото една вяра е по-безсмислена, толкова по-здраво се вкопчват за нея непросветените хора, колкото е по-тъмна душата им, толкова те са по-фанатични. Непрекъснатите войни, кланетата между най-близки народи са резултат от възшествието на мъжете върху престола на боговете и на царете. Всичко поетично, свързано с Музата, изчезва, поетите стават придворни ласкатели на жестокия бог, философите оправдават действията му, техниците създават нови бойни средства.
Ако пък царят е поет и се покланя на Музата в образа на прекрасната си любима, то тя бива убита. Такава е била историята на комагенския цар Соломон и Суламита. Тя трябвало да бъде убита, защото нарушила забраната и не скривала голотата си.
— Но у нас в Елада толкова много поети и художници възпяват женската красота — каза Таис.
— Да, при нас женските и мъжките богове не са се разделили много и там е щастието на елините, за вечна завист на всички народи. В Елада светът е открит за жените и затова те не са така невежи, както другите народи, и децата им не израстват диваци. У нас не убиват тези, които с цялата си красота позират на художници и ваятели, а ги прославят, понеже се смята, че да се предаде красотата на хората, не е по-малко почетно, отколкото майсторът да я въплъти във фреска или в мрамор. Елините са разбрали силата на Ерос и голямото значение на поезията за възпитание на чувствата. Ние не можахме да направим така, че жените да съчетаят всичките си качества в едно лице, но поне създадохме два вида жени, в двата нейни най-важни облика: стопанка на къщата и хетера — приятелка.
— Коя от тях е по-важна?
— И двете. И двете са единни във Великата Богиня-Майка, Господарка на Дивите Зверове и Растенията. Но помни, че Великата Богиня не живее в градовете. Нейна обител са хълмовете и горите, полята и планините, населени със зверове. А също и морето, тя е и морска богиня. Пророците от Сирия смятали морето за прародина на всичко греховно, с него е свързана Рахаб — съблазнителка и наследница на вавилонската богиня Тиамат. Те възклицавали: „Стига вече море!“ И египтяните също се страхуват от морето…