— Колко е чудно! Струва ми се, че не бих могла дълго да живея без море — каза Таис, — а и град, който е на морски бряг, не ме плаши.
— А нима ти не знаеш кой облик да избереш? — усмихна се философът. — Не мисли! Съдбата те е избрала за хетера, докато си млада. Ще поостарееш и ще станеш майка и много ще се промениш, но сега ти си Цирцея и си длъжна да изпълняваш своето призвание.
На въпроса на Таис какво призвание, делосецът й обясни, че женското божество — Музата, макар и да не е кръвожадна, съвсем не е толкова добра, както изглежда на влюбените в нея поети. Всред обикновените хора има такава поговорка — да бъдеш поет, да обичаш поет или да му се надсмиваш, е еднакво пагубно. Древните лунни богини на Крит и Сирия били украсявани със змии, за да напомнят, че прекрасните им образи скриват Смъртта, а лъвовете дебнат своите жертви в краката им. Такива са и сестрите им: богинята-сова, с горящи от мъдрост очи, летяща нощем, възвещаваща смърт като „Нощната кобила“ Деметра или безпощадната соколица Кирка (Цирцея), вестителка на гибел, владетелка на острова на плача — Айайя, на север от Вътрешното море. Кирка — вълшебница на любовта, която превръща мъжете в зверове според техните качества — свине, вълци или лъвове. Артемис Елате (Ловджийката), грижеща се за здравето на всички диви зверове и за хората, като унищожава слабите, болните, малоумните и грозните.
Великата богиня Муза е гола като дарителка на истината, не е свързана нито с дадено място, нито с времето. Тя не може да бъде, но ти овладяваш силата да не се подчиняваш сляпо нито на хората, нито на любовта, нито на измамните думи, на лъжливите приказки и писания. Защо ще се страхуваш от несподелена любов? Тя само ще утвърди твоя път, възбуждайки скрити сили. Ами аз тъкмо за това те обучавах!
— Ами страшните спътници на Антерос — отмъщението и разплатата?
— Защо ти е да ги следваш? Не бива да унижаваш и мъчиш мъжа, така както и ти да не се унижаваш. Придържай се към тънката граница на умното поведение, иначе ще изпаднеш до положението на унижавания, и двамата ще се блъскате в тинята на презрения живот. Спомни си за народите, които смятат себе си за избрани. Те са принудени да подтискат останалите било с военна сила, с глад или лишаване от знания. Неизменно в душите им нараства чувство за вина, неосъзнато, сляпо й толкова по-страшно. Затова те се лутат да търсят божество, което опрощава вината. Като не намират такова сред мъжките богове, нахвърлят се на древните женски богини. А други трупат в себе си вината и като се озлобят, стават мъчители и палачи на другите, тъпчат достойнството и красотата у човека, завличайки го в мръсотията, в която затъват те самите. Тези са най-опасни. Някога орфиците имали неметори — тайни жреци на Зевс Метрон, Зевс Измерител, задължението на които било своевременно да отравят подобни зли хора. Но отдавна вече го няма култа на Зевс Измерителя, няма ги неговите тайни жреци. А броят на мъчителите в Ойкумене расте. Понякога ми се струва, че дъщерята на Нощта Немесия3 задълго е заспала, упоена от своя венец от нарциси, които даряват забрава.
— Ама ти знаеш ли тайната на отровата?
— Не. И ако я знаех, нямаше да ти я разкрия. Ти си определена за друго. Не трябва да се съчетават различни пътища. Това ще доведе до грешки.
— Ти си ме учил: орфиците не погубват хората. Искаше ми се да узная, в случай…
— Случай няма! За всичко е необходимо Разбиране и Разкриване — двете големи съставки на Справедливостта. Каквото и да ти се случи в живота, никога не стъпвай на черен път и се мъчи да отклоняваш хората от него. За това ти си достатъчно въоръжена! Може да си идеш в къщи. Уморих се, дъще моя! Хелиайне!
Таис падна на колене пред учителя. Изпълнена бе с благодарност и на лицето на делоския философ се отрази успокоение, когато тя целуна ръката му.
— Ако тук си се научила на скромност… не, ти си се родила с този щастлив дар на съдбата! Радвам се за теб, прекрасна Таис! — Делосецът с мъка се изправи от креслото.
Остра печал, предчувствие за дълга раздяла с любимия наставник накара Таис да забави излизането си. Тя тръгна към главния вход, но спря, като се досети за странното си и ярко облекло. По улиците не бива да върви с него. А може би тези дрехи са й дали временно? Като в отговор насреща й изтича през двора познатото момче, служител на този безлюден храм. То се поклони ниско и я отведе в страничния притвор, където бе отишла първия път. Там тя намери своите дрехи и сандалите. Момчето каза:
— Ще те придружа до дома ти.
ШЕСТА ГЛАВА
НИШКАТА НА ЛАКОНСКАТА СЪДБА