Уморената Таис седеше в лодката, гледаше прозрачната и прохладна вода — в това време на годината Нил бе особено чист. Може би думите на Менедем бяха навели тъга за предчувствие на тяхната близка раздяла? Гласът на воина бе глух и печален, когато разказваше на Таис за полученото от Еоситей писмо от цар Агис, с което го викаше да се върне в Спарта. Пристигането на македонския цар Александър в Египет и покоряването на тази страна от него е неизбежно. Безсмислено е шепа спартанци да се съпротивяват на персийския победител. Отпадаше и нуждата да останат по-нататък в Египет. Фараонът — слуга на жреците, се отправил за Елефант, а неговият ковчежник вече загатнал на Еоситей, че плащането на парите скоро може да се прекрати. Сатрапът на Дарий също не давал никакви заповеди. Страната сега е в ръцете на жреците.
— И ти си длъжен да заминеш със своите ли? — изплаши се Таис.
— Това е неизбежно. Но как мога да се разделя с теб? По-добре чаша конеон4…
Таис сложи пръст на устните на воина.
— Не говори така! Искаш ли аз да тръгна с теб? Да се върна в Елада?
— Това е повече от всичко, за което бих могъл да мечтая. Но… — спартанецът се запъна.
— Какво има?
— Ако аз се върна в къщи, след завършване на война, а иначе… Само че ти никому не говори за това — струва ми се, че ще има война.
— Срещу елинския съюз и Александър ли?
— Ами срещу кого другиго?
— Вие, спартанците, сте страшно смели и глупаво твърдоглави. Зле ще свършите. Но ти не можеш ли да останеш тук с мен?
— Като какъв? Като коняр на Салмаах ли? Или да плета венци?
— Защо си толкова жесток? Ще размислим, ще намерим изход. Има още време. Скоро ли ще отплува Еоситей?
— След идването на Александър.
— Колко жалко, че ти не можеш да отидеш при Александър.
— А, ти разбираш!… Да, като спартанец, той не ни обича. Ти знаеш, че той дори отхвърли името на Спарта на трофея…
— Това е преодолимо. Той ми е приятел.
— Твой приятел?! Да, разбира се, съвсем забравих за Птолемей. Аз трябва да бъда със своите. И при слава, и при смърт, все едно.
— Разбирам. Затова не мога да допусна, че ще отидеш на служба при македонците.
През целия път Таис се мъчеше да измисли нещо за Менедем, но нищо не измисли.
Щом Таис навлезе сред персийските ябълки на своята градина, Хезиона се втурна към нея с радостен плач. И Таис прегърна тиванката като сестра. Дотича и Клонария, като ревниво поглеждаше към „Родената от змия“ и се мъчеше да я откъсне от господарката си.
Те веднага накараха Таис да легне на твърдата скамейка за масаж. Двете девойки се заловиха за работа, укорявайки я, че съвсем се е запуснала.
— Сега ще се наложи цяла нощ да се трепем, за да приведем тялото на господарката в приличен вид — говореше робинята, като сръчно работеше с бронзовите щипци и гъбата, натопена в настойка от корени на бриони, която премахва космите и възстановява гладкостта на кожата.
Хезиона в това време приготвяше дъхаво питие с любимия на Таис мирис на ирис и нейрон. Тънкоперестите листа на нейроца с техния остър мирис на възгорчива свежест тук в Египет можеха да бъдат доставени в изобилие. В Елада те се развиваха само за кратко време през месец елафеболион.
Превръщането на Таис в гладка като статуя и дъхава жрица на Афродита бе прекъснато от идването на ликуващата Егесихора, която разцелува приятелката си, но конете я чакаха и тя избърза, с обещанието да дойде да нощува…
Пламъкът на люкносите5, приглушен с пластинка жълт оникс, осветяваше спалнята със слабо златисто блещукане. До леглото гореше нощна лампичка и ясният профил на Таис на този фон изглеждаше на Егесихора като изрязан от тъмен камък. Таис вдигна високо ръка и блесналият пръстен привлече вниманието на спартанката.
— Ти го носиш отскоро. Кажи от кого ти е подарък — каза Егесихора, разглеждайки гравирания камък.
— Не е подарък, а знак! — възрази Таис.
Спартанката насмешливо подсвирна.
— Всички аулетриди носехме такива знаци. Беше удобно. Обърнеш върха на триъгълника надолу — всеки разбира: заета. Върхът към тебе — свободна. Наистина пръстените бяха бронзови и камъкът — синьо стъкло.
— А рисунката същата ли е? — лукаво се усмихна Таис.
— Същата — триъгълникът на Великата Богиня… Не, нашите бяха тесни, по-остри. На твоя пръстен широко са разтворени страничните линии като на Астарта. И освен това камъкът е правилен кръг. А ти разбираш ли смисъла на този знак?
— Не съвсем — с нежелание отговори Таис, но Егесихора не я слушаше и вдигна глава. Някъде от дълбочината на къщата долитаха слаби звуци, лееше се печална мелодия.