Выбрать главу

До стените на Газа стигна не Дарий, а пясъчният насип. По-висок от нейните кули, от гребена му македонците поразяваха защитниците като на равно място. С това не се ограничи хитростта на техниците. На места македонците подкопаха насипа и стените на Газа рухнаха. В последното яростно сражение Александър получи тежка рана. Гадателят Аристандър предупреждаваше пълководеца, че ще се изложи на голяма опасност, ако вземе участие в боя. Горещият нрав попречи на Александър да се вслуша в съвета. Кръгъл камък от „апарат“, както наричаха бойните метателни машини, проби щита му, удари го в лявото рамо и му счупи едно ребро и ключицата. Когато го изнасяха от сражението сред тъжни викове, Александър се усмихваше и приветствуваше своите воини с вдигната дясна ръка.

До един бяха избити мъжете, защитници на Газа, а жените и децата бяха продадени в робство. Александър заповяда да се разрушат всички храмове. В Тир той се ограничи с това, че постави в Главния храм на Бел бойна обсадна машина, а на централния площад по негова заповед домъкнаха кораба на Неарх.

Пътят за Египет бе открит, в Мемфис очакваха Александър към края на лятото — в боедромион, щом като се съвземе от раната си. Много богати хора бягаха през морето. Красиви къщи с обширни градини в северната част на Мемфис се продаваха съвсем евтино.

Спартанците се стягаха за път. Два кораба на стратега Еоситей дойдоха от Навкратис. Те стояха привързани, готови да поемат отряда от сто хоплити охрана, имуществото на стратега и конете на Егесихора. Спартанката ходеше като изгубена, когато узна решението на другарката си да се завърне в Елада. След две безсънни нощи Таис измисли за спартанеца работа в Атина. Домът на Таис засега бе непокътнат с всички неща, оставени в него. Тя предлагаше на Егесихора да живее при нея. Срокът на преследването за свадата с философите беше изтекъл в метагейтнион тази година.

Лакедемонката молеше Таис и Менедем да не я оставят сама в Мемфис. — Защо искаш да останеш? — учудваше се атинянката. — Ще отплуваме заедно с Еоситей със спартанските кораби.

— Невъзможно! От любов към Менедем предишната ти съобразителност ти изменя — възразяваше Егесихора, — в Спарта не ще мога да се откъсна от Еоситей. И той замисля голяма война…

— Пак ли? Нима не им стигна на твоите съотечественици? Наситих се на войнствената им жестокост. Дори от невръстна младост младежите спартанци се упражняват в тайни хайки срещу илоти.

— Какво лошо има в това? Учат ги на мъжествена свирепост в отношението им към роби. Да потискат у робите дори мисълта за освобождение.

— И робовладелецът е роб, по-лош от илотите!

Егесихора сви рамене.

— Отдавна съм свикнала с атинското волнодумство, но вие ще си платите за него!

— Спарта ще падне по-рано като остарял лъв и ще стане храна на гадните хиени.

— Спорим за военни и държавни работи, като че ли сме мъже — нетърпеливо каза Егесихора, — и ти не отговаряш на молбата ми. Остани заедно с Менедем и с мен до идването на македонците. Те нищо няма да направят на твоя любим. Мога да гарантирам за него.

— Аз също ще мога да го опазя.

— Тогава направи това за мен!

— Добре, ще склоня Менедем!

Лакедемонката щеше да задуши приятелката си в яките си прегръдки, покривайки смуглите й страни с целувки на благодарност.

Катастрофата както винаги се разрази неочаквано като гръм.

Двете приятелки се разхождаха по крайбрежната улица, свикнали с възхитените възгласи на срещаните граждани и гражданки, които се стичаха към реката в меката надвечер в края на египетското лято.

Пълноводният Нил течеше по-бързо. По размътените му води сновяха по-малко лодки за развлечение, отколкото при маловодие.

Менедем беше останал на пост в спартанския лагер. Вместо него на една крачка зад Таис ситнеше Хезиона, прикривайки лице от нескромните погледи с една гънка на копринената кърпа на главата си. Безкрайната процесия от пешеходци бавно се движеше в две посоки, оглеждайки мемфиските знаменитости. Тук се обличаха несравнимо по-скромно, отколкото в Атина и особено в богатите градове Ма малоазийското и сирийското крайбрежие. След двете приятелки, привличайки вниманието с ръста си — повече от четири лакти, шествуваше Еоситей, съпроводен от трима грамадни лохагоси — началници с високи гребени като четки от конски косъм, които стърчаха над тълпата като някакви страшни богове. Не се мяркаха нито египетски, нито персийски войници.