— Миличка, ти трябва да изчезнеш за известно време — тя хвана под ръка приятелката си, — докато отплува спартанският отряд.
— Никой не ще дръзне, особено сега, под сянката на непобедимия — възрази Егесихора.
Таис не бе съгласна.
— Еоситей и неговите спартанци са хора с особено мъжество. Те не се страхуват нито от смъртта, нито от съдбата. Ако не искаш да отплуваш от Египет, свързана в трюма на някой кораб, съветвам те да размислиш. Ще ти намеря такова убежище, че никакви разузнавачи няма да те открият.
Егесихора отново се разсмя.
— Не мога да си представя, че главният стратег, закален воин, роднина на царя, ще може да мисли в такъв решителен час за жена, за хетера, па макар и толкова прекрасна като мен.
— Грешиш. Той иска всецяло да те владее. Именно затова, защото си прекрасна като богиня, обкръжена от всеобщо внимание и преклонение. Да се раздели с тебе, а още повече да те отстъпи някому, та ако ще и на самия Аргоубиец, за него е унижение, по-лошо от смърт. Неговата или твоята… Най-напред твоята, но не преди да си изпила до дъно чашата на униженията, с които ще ти отмъсти за надмощието ти над него и за непокорството.
Таис млъкна. Мълчеше и Егесихора, без да вижда нито минувачите, нито запалените факли на пристанището.
— Да идем в къщи при тебе — трепна тя, — трябва да напиша отговора.
— Какъв?
— Ще чакам тук. Страхувам се от кораби — моите съотечественици може да ме причакат на което и да е място преди Навкратис. Страхувам се да оставя конете си — къде да ги скрия? Още повече, че ти се съгласи да останеш тук с мен за известно време — и Егесихора силно прегърна вярната си приятелка от детски години.
Спартанката помоли Таис да напише с нейния четлив почерк кратък, изпълнен с любов отговор, сложи печат с изпратения от Неарх пръстен и зае от приятелката си два златни дарейка, за да накара пратеника веднага да тръгне обратно до следната станция.
Робът-градинар скри писмото в набедрената си препаска и веднага се затича в ксенона на пощенската станция, недалече от древната стъпаловидна пирамида на фараон Джосер.
Егесихора до късно очакваше завръщането на изпратения и едва когато узна, че пощенският пратеник се е съгласил да тръгне рано сутринта, се запъти за дома си с факли и двама силни спътници.
Едва ли някой в Мемфис би се осмелил да посегне на любимата на самия стратег, но нощем всички никтериди (прилепи) са еднакви.
Таис късно заспа и затова се успа повече от обикновено. Разбуди я Клонария, която се втурна с вик:
— Госпожо, госпожо!
— Какво се е случило? — Таис скочи от леглото си.
— Току-що идваме от пазара — припряно заразказва робинята — и там всички говорят само за едно, за убийството на пратеника, дошъл вчера от Делта. Намерили го на разсъмване пред вратата на станцията…
— Бързо извикай Хезиона! — прекъсна атинянката Клонария.
Хезиона дотича от градината и веднага бе изпратена със заповед да доведе Егесихора. Таис заповяда да приготвят широки бели египетски наметала и да сложат юзда на Салмаах. Облякла къс хитон за езда, тя нетърпеливо се разхождаше по терасата, докато чакаше приятелката си. Най-после, разтревожена от забавянето, заповяда на Клонария да изтича до Егесихора. Дребна работа беше за якото момиче разстоянието от четвърт схен. Когато запъхтяната робиня се върна сама, Таис разбра, че опасенията й се сбъдват.
— Хрисокомата и „Родената от змия“ са заминали заедно с четворката — съобщи Клонария.
— Накъде?
— Никой не знае. Ето по този път. — Робинята посочи на юг.
Егесихора явно бе решила да скрие своите скъпоценни коне в градината, близо до гробищата на древните царе край пресечената пирамида. Собственик на градините беше елин по баща и един от верните поклонници на Златокосата.
Таис се метна на Салмаах и изчезна сред праха, преди робинята да успее да продума.
Западните скали се спущаха до самата река. Като ги заобиколи, Таис рязко спря Салмаах. Иззад храстите се появи четворката на Егесихора и бавно се приближаваше към нея. Един поглед бе достатъчен — станало бе нещо страшно!
Приведена над арбилето — предната страна на колесницата, стоеше Хезиона с клюмнала глава. Косите й бяха разрошени от вятъра, хитонът смъкнат, оголил рамото й. Като подкара Салмаах напред, Таис съвсем ясно разбра, че прашните златисти къдрици, развявани от вятъра между прорезите на дясната страна на колесницата, са краищата от косите на другарката й. Като отиде по-близо, тя видя заления с кръв хитон на Хезиона, тъмни петна върху жълтата боя и страшните, бавно падащи капки в прахта зад конете.