Хезиона, по-бяла от атинските стени, бе навила юздите върху издадената арбила, която поддържаше горния процеп на стожера. Момичето почти не управляваше конете, само ги задържаше. Салмаах се теглеше встрани от колесницата, подушила кръв и смърт. Таис скочи от кобилата, хвърли поводите и бежешком догони колесницата. Егесихора лежеше, опряла хълбок на арбилата, ниско свела натежалата от косите й безжизнена глава. Прескачайки през краката на спартанката, Таис прегърна изпадналата почти в безсъзнание Хезиона, пое поводите и спря квадригата.
Хезиона дойде на себе си. С мъка отваряйки устни, тя едва промълви:
— Не бива. Отзад идат убийците!
Таис не отговори, наведе се над милата си приятелка, повдигна главата й, видя безцветните устни и блестящите през полупритворените клепачи изцъклени очи. Широката рана под лявата ключица, нанесена отгоре с бойно копие, бе смъртоносна. Таис извърна още топлото и гъвкаво тяло на приятелката си настрани, положи я на дъното на колесницата. За миг и се стори, че Егесихора, жива и невредима, се е свила удобно на кълбо и е заспала по пътя. Изтръгналото се ридание разтърси цялото тяло на атинянката. Преодоляла мъката си, Таис се зае с Хезиона. По десния й хълбок минаваше дълъг разрез от нанесения удар. Убиецът не бе попаднал в целта и бе разсякъл само кожата и горната част на мускулите, обаче кръвта продължаваше бавно да се стича по бедрото на широка, ивица. Таис пристегна раната с покривалото си за глава и подкара конете, като подсвирна на Салмаах, която със ситен тръс тръгна до тях. Стигнаха до ручей чиста вода, без да разменят нито дума с Хезиона. Таис даде на девойката да пие, изми лицето и окървавените й ръце и замря в размисъл. Хезиона искаше да каже нещо, но не посмя да наруши мълчанието й. Лицето на хетерата, изкривено от скръб и отчаяние, ставаше все по-застрашително и същевременно странно се проясняваше.
Внезапно Таис тръгна към колесницата, огледа я, поправи изкривилия се кринон — халката на процепа. Хезиона я последва, но Таис мълком и посочи Салмаах. Хезиона вече се беше посъвзела и неочаквано леко възседна коня. Оправяйки юздите, Таис хвърли поглед към тиванката и се убеди, че може да се държи на седлото. Зад тях по правата част на пътя се показаха подозрителни, препускащи със ситен тръс фигури в бели египетски наметала. Таис се усмихна зло и нададе пронизителен вик. Конете бясно препуснаха. Изплашена Салмаах отскочи встрани и едва не изтърси Хезиона. Тиванката легна върху гърба й, вкопчена за гривата. Таис препускаше лудешки, както никога не би направила дори в присъствието на Егесихора, която някога я бе учила да управлява четворка.
Егесихора, златокосата, среброногата, прекраснораменната! Нейната неразделна другарка, посветена във всичките й тайни, спътница по всички пътища! Ридания отново разтърсиха Таис, но мисълта за убийците и за отмъщение, гневът и яростта изместиха всички други чувства. Тя се носеше като олицетворение на Ериния, застинала в стремежа си да постигне целта. Не бе успяла да научи от Егесихора тази музикална работа с пръстите, необходима за хармонично съгласуване движенията и на четирите коня. Таис помнеше, че между големия пръст и показалеца на дясната и лявата ръка се държат юздите на едната двойка, а средният и безименният — държат юздите на външния впряг, който минават през пръстените върху холките. Завоите на квадригата в нейните ръце бяха нескопосани. Таис препускаше безогледно, като едва успяваше да избегне сериозните препятствия.
Устремът на Таис се предаде и на Хезиона, която препускаше на Салмаах успоредно с нея. Кобилата ту настигаше колесницата, ту я изпреварваше, ту оставаше назад, когато пътят ставаше прав и равен като писта на стадион.
От откъслечните несвързани извиквания на Хезиона Таис разбра, че другарката й е била издебната на пътя към градините, отдалечени на три схена от центъра на Мемфис. Егесихора помолила Хезиона да я придружи, за да й помогне да се справи с конете, ако приятелят й не бъде там. Таис разбра, че Егесихора е чувствувала надвисналата над себе си опасност и не е искала да бъде сама.
Изминали повече от два схена и стигнали до малка горичка, където двама души с копия преградили пътя на колесницата. Егесихора се понесла право срещу тях… Хората отскочили встрани, а в това време някой, скрит в клоните на голямото дърво, запратил копие върху Егесихора. Тя паднала веднага, смъртоносно поразена. Хезиона че си спомня много добре какво е станало по-нататък. Мислела само за едно: да откара Егесихора в града при господарката си. Сигурно е спряла засилилите си четири коня, завила е обратно по тесния път, когато убийците отново са се появили. Някой хвърлил нож по нея и я наранил.