Тя избягала въпреки струящата кръв. Когато преследвачите останали далеч назад, тя позабавила препускането на конете и намотала юздите върху издатината на арбилата, за да измъкне копието от тялото на Егесихора. Изтръгнала с усилие оръжието и веднага й прилошало.
Тогава дошла Таис и я намерила в това състояние. Самите богове са довели господарката тук, иначе убийците щяха да настигнат колесницата.
Те препускаха в бесен галоп по многолюдните улици сред изплашените викове и заплахи на разбягалите се минувачи и носачи. Като вихър летеше четворката към вратата на стратопеда. Постовият войник, затъпял от силното слънце, отначало дори не помръдна, познал четворката на Егесихора. После, забелязал, че нещо не е наред, нерешително наведе копието, преграждайки пътя. Таис нямаше намерение да задържи озверелите коне. Със звън полетя избитият от ръцете щит, изхрущя под колелата копието, отхвърленият към стълба спартанец диво зави, вдигайки тревога. Колесницата се понесе през обширния двор за военни упражнения към оградения с решетъчна бариера навес. Тук обикновено седеше стратегът Еоситей. В дъното на навеса беше жилището му. Еоситей, привлечен от виковете, изскочи изпод навеса. Безсилна да спре тетрипата, Таис я изви настрани и заби оста в решетката. С трясък полетяха късове сухо дърво, колесницата разби оградата и като се блъсна в стълба, спря конете, които се изправиха на задните си крака, като размахваха предните копита, отметнали назад озъбени муцуни.
От всички страни се стичаха изплашени военачалници. От бараката край вратата се изсипа и се построи отряд хоплити — воини с металическа броня. Хезиона препусна през вратата след колесницата и пристигна на помощ на Таис.
Атинянката скочи от колесницата право пред краката на вцепенилия се стратег.
— Убиец, жалък страхливец! — завика тя, изпънала се пред гиганта с целия си дребен ръст, като го сочеше с пръст. — Иди виж какво си сторил със собствените си ръце! — Таис посочи колесницата. От удара в стълбата тялото на Егесихора се бе катурнало назад и се бе свлякло до стъпалото. Изглеждаше, сякаш спартанката е заспала, сложила глава върху гъстите си златни коси, широко разперила ръце в неудобна поза.
Еоситей се опомни. Сграбчи Таис за ръка и я дръпна на сянка навътре под навеса.
— Ти си се побъркала, жено! Как смееш да ме обвиняваш, мен, потомъка на спартанските царе, прочутия воин?
— Чухте ли лъжливите думи на хиената?! — обърна се Таис към събраните край счупената решетка потресени воини. Тя презрително се разсмя. — Тайно изпратените от него убийци са хванати. Те вече признаха всичко!
Таис говореше с такава непоколебима увереност, че Еоситей посивя от злоба.
— Млъкни, мръсна блуднице! — изрева той, затискайки устата на Таис с огромната си длан. Хетерата го ухапа за пръстите и стратегът зарева от болка и дръпна ръката си.
— Златокосата не искаше повече да бъде с него. А вие трябваше да напуснете Египет — бързо обясняваше Таис, — тогава той подкупил трима… — Атинянката едва успя да избегне силния юмрук.
В този миг Хезиона изплака:
— Аз съм свидетелка! — скочи върху гърба на Еоситей, впила нокти в очите му. Стратегът я отхвърли като котка и я запрати в ъгъла, побеснял се втурна срещу Таис, грабна широкия си киликийски нож. Таис разбра, че ей сега ще бъде убита. Без да се страхува, тя стоеше пред гиганта, гневно и отмъстително загледана в очите му.
В последния миг неизвестно откъде изникналият Менедем прикри Таис с тялото си.
— Марш, кученце, роб на уличница! Хей, заловете мръсната жена.
Никой от войниците не помръдна въпреки известната спартанска дисциплина. Всички обичаха Егесихора и Таис и обвинението беше твърде правдоподобно.
Еоситей разбра, че тази негова нерешителност го заплашва да бъде разобличен. Той отблъсна Менедем, сграбчи Таис за хитона, дръпна я към себе си, платът изпука, но веднага Менедем му нанесе такъв удар в гърдите, че стратегът отлетя няколко крачки и падна, като удари главата си в стената. Когато скочи, по лицето му не се четеше нито страх, нито злоба. Изкусен воин, той измами обезоръжения атлет със страничен удар с кинжал и внезапно, като се извърна и приклекна с единия крак, нанесе страшен удар отдолу в черния дроб.
Сякаш в тежък, непробуден сън Таис видя как се отпуснаха силните мускули на верния и атлет. Като покосен, сключил ръце над раната си, Менедем падна на колене, от устата му бликна тъмна кръв. Еоситей се наведе, стараейки се да измъкне дълбоко забилото се оръжие. В този миг Менедем с последни сили нанесе удар по темето на Еоситей с двете си сключени в пръстите ръце. В тялото на умиращия атлет последните сили бяха толкова, че шията на стратега изхрущя и той се свлече в краката на Таис, протегнал като за последен удар ръката си с окървавения кинжал.