Голи финикийски танцьорки, все слаби, теснобедрени, смугли и с малки гърди, се заизвиваха и завъртяха сред дима на кадилниците. Те бяха шест. Ту се разделяха, ту се хвърляха една срещу друга и дръзко, грубо и недвусмислено изобразяваха бясно овладяло ги желание. Жертви на богинята Котито, обладани от една цел — по-бързо да се освободят от нейната тежка власт.
Прегракнали одобрителни викове се понесоха от всички страни. Само Александър и начумереният Черен Клейт не изразиха възхищение. Неарх и Леонтиск също останаха спокойни. Роби поднесоха на всички нови чаши вино. Угаснаха кадилниците, телата на танцьорките блестяха от пот, пронизителните ситни удари замлъкнаха. Под замиращите удари на барабаните финикийките се скриха.
Веднага, без никакво прекъсване, пред дворцовата сцена се спусна завеса от съвсем тънка сребриста тъкан, опъната от единия факелен стълб до другия. Зад нея поставиха големи огледала от посребрени листове мед, отразяващи ярката светлина на големи маслени лампиони.
Звъннаха струни, провлачено запяха флейтите и нови осем голи девойки се появиха в светлата ивица от огледалата зад завесата. Всички бяха нисички, яки и пълногръди. Косите им не се мятаха като тънки змии по рамената им като на финикийките, а бяха късо остригани като на митичните амазонки. Малките крака стъпваха дружно в едно общо движение. Тесалийките бяха дъщери на древна страна на магьосници и техният танц изглеждаше като магическо действие, като тайна мистерия.
Полюляващата се сребриста тъкан отделяше като в омара танцуващите от полумрака под навеса на пируващите. Гъвкавите тела на тесалийките се подчиняваха на друг музикално-напевен ритъм. Танцът бе широк, плавен и във все повече ускоряващото се темпо младите танцьорки, не по-малко буйни от финикийките, като че ли се носеха из просторните тесалийски равнини, пресичани от препускащи коне. Зрителите оцениха полето на тяхната фантазия, гледаха смълчани, обхванати от чувства на тиноестезис — възприятия със сърцето, което за елините олицетворява душата. Леонтиск, натъжен от нещо, се наведе към Неарх и тихичко каза:
— Някога си отдавна видях тесалийки, които изпълняваха танц на амазонки. Колко прекрасно беше!
— И би искал пак да видиш, нали? — загадъчно усмихнат, запита критянинът. Та той знаеше всичко от Хезиона.
— Готов съм да дам цял талант на тази, която ще успее да изпълни танца на амазонките.
— Защо не, плащай — невъзмутимо каза Неарх и протегна шепата си.
Началникът на тесалийската конница учудено се разсмя. В това време вдигнаха завесата. Червеникавите петна от смолистите факли отново заиграха по плочите на двора. Девойка в много къса екзомида, която откриваше лявото рамо и едната гръд, с разпуснати коси, застана До левия факелен стълб. Неарх позна Хезиона. Отначало не я забелязаха. Тиванката вдигна над главата си дайре и с резки удари привлече вниманието на пируващите. Зазвънтяха звънчетата, закрепени към ръба на инструмента, и в ярко осветения кръг се втурна Таис върху Салмаах. Освен юздата нямаше нищо върху коня и освен бойната гривна на амазонките нямаше нищо върху ездачката. Грациозно пристъпващият кон премина на една страна от единия стълб до другия, изправи се на задните си крака и навел встрани мъничката си суха глава, приветствуваше, размахвайки предните си копита. Оттам Салмаах в такт с ударите на дайрето се върна обратно, последователно подхвърляйки встрани ту задницата си, ту гърдите си, а Таис седеше изправена с неподвижни рамене.
Като направи три кръга, атинянката внезапно пусна Салмаах в галоп. Хезиона бясно удряше дайрето, а македонците, всички отлични ездачи, се развикаха в ритъма на ездата.
Подражавайки на легендарните стиганори8, Таис при пълен галоп заставаше на едно коляно, обръщаше се с лице към опашката, опъваше се по гръб, прегръщаше широката извита шия на кобилата. След това отново изправяше коня на задните крака, Салмаах се въртеше бързо и красиво, като правеше по два кръга в различни посоки. Сподирена от възторжените викове на зрителите, Таис отпусна коня в равномерен тръс и се изправи с целия си бой на гърба му, като се придържаше за кичурите на дългата грива и балансираше безупречно.
Роби незабелязано постлаха двора с тежки палмови дъски. Таис отново възседна коня, престана да се усмихва, лицето й стана сериозно. Дайрето на Хезиона поде ритъма на горд танц и подхвана редуване с ударите на копитата. Салмаах, подчинявайки се на коленете на хетерата, тропаше и с четирите си копита по кънтящото дърво. Два, четири удара с предните крака, после няколко стъпки назад и отново кънтящото ситнене с предните. Два, четири, осем, дванадесет — последователните удари зачестиха, конят ту се устремяваше напред, ту приклякваше назад. Таис се обтягаше назад, извиваше се като дъга с насочени към тъмното небе гърди.