Хезиона нямаше сили да остане спокойна и танцуваше на място, като с все сила думкаше дайрето. Възбуденият кон също започна да подскача, сякаш галопираше, удряше едновременно с трите си копита, подхвърляше задница и вдигаше глава.
Внезапно Таис скочи от гърба на Салмаах. Опирайки се на коня с дясната ръка, тя започна да изпълнява странен обреден танц. Повдигната на пръстите на десния си крак, хетерата високо вдигаше левия, хващаше глезена му с протегната напред лява ръка. Изопнатото като лък медно тяло на Таис описваше триъгълник, сякаш затворена отгоре буква „гама“, върху тъмнопепелявата кожа на коня. След това двете ръце се протягаха до височината на раменете в такт със силното извиване на тялото, а десния крак минаваше в положението на левия. И отново за миг се очертаваше триъгълник. Салмаах, подскачайки, се движеше в кръг, готова да обърне другата си страна. Таис скочи на гърба на коня, плъзна се долу от другата страна и започна да повтаря триъгълника на странния танц. Непрекъснат рев се носеше под навеса. Леонтиск понечи да се втурне напред. Възпря го Неарх. Птолемей изглеждаше външно спокоен. Вкопчил здраво ръце, той ги притискаше към гърдите си и хвърляше погледи към тесалиеца. Дори Александър се надигна и едва не събори широкоплещестия приведен човек, който стоеше до него и следеше танцуването на Таис така, като че ли от това зависеше целият му живот. Последен скок на Салмаах. И Таис отново е на гърба й; конят, изправен на задните си крака, се покланя на всички страни. След това Таис накара кобилата да коленичи с глава към Александър, а самата тя скочи на земята и го приветствува под възторжените викове на зрителите. Тълпата беснееше. Салмаах се изплаши, скочи, присви уши и въртейки очи, започна да се дърпа заднишком към „сцената“. Хезиона я хвана за юздата.
Александър повика Таис. Но хетерата наметна обшито с ресни египетско наметало и избяга. Трябваше колкото се може по-бързо да измие острата конска пот. Пък и да се облече за пиршеството.
След няколко минути Таис се появи под навеса в оранжев хитон с три ленти — синя, бяла и червена, вплетени в гъстите й черни вълнисти коси.
Преди още Птолемей или Леонтиск да успеят да кажат нещо, хетерата приближи до Александър. Царят на македонците хвана двете й ръце, целуна я и я постави до трикраката гръцка маса между себе си и широкаплещестия, леко приведен човек, с къса брада на мършавото си лице, с умен и уморен поглед.
— Разгледай я добре, Лизип!
Таис трепна. Тя виждаше за първи път знаменития ваятел, напуснал Елада, за да придружава победителя на персите. Скулпторът прегърна Таис през рамо и започна да разглежда безцеремонно лицето й като художник или лекар. Хетерата видя, че той съвсем не е прегърбен, а така изглежда поради навика да се навежда напред, вглеждайки се в лицата.
— Защо, царю? — Таис не можа да се обърне към македонеца по име, макар и да знаеше, че Александър е на 24 години — само една година по-голям от нея, — не обичаше да фамилиарничи.
— Александър иска — отговори вместо царя Лизип — да те извая някога в образа на царица на амазонките. Още от детинство той е мечтал да повтори историята на Тезен и Иполита, но с огорчение научил, че конничките от Термодонт отдавна са изчезнали, останала е само легендата. Обаче ти днес се яви като истинска тяхна наследница. Виж как те поглъща с очи нашият герой Леонтиск!
Таис се наведе пред Александър с пресилена молба:
— Пощади ме, царю! Триста години вече художниците изобразяват как смелите елински воини се разпореждат с амазонките, как ги убиват, отмъкват в плен. Забелязал ли си, че амазонките дори обикновено са спешени, за да не надвишават в никакъв случай мъжете?
— Какво имаш пред вид? — с любопитство запита Лизип.
— Всички съдове — червенофигурни, чернофигурни, от времето на първата олимпиада и дори преди това. Всякакви художници — знаменити и неизвестни: Ефрон, Евхаридес, Андокидес, Архесилай, нима можеш да ги изредиш всички? И навсякъде героите Тезей, Херакъл, Ахилес влачат за косите нещастните амазонки, бият с тояги коленичилите, забиват в гърдите им мечове и копия. Почти не съм видяла рисунка, където амазонките да са изобразени на коне, както им подобава, още по-малко — където да побеждават мъжете в бой.
— Но това е на съдове, и то старинни! — възрази Лизип.
— Съвсем не! Спомни си сцени от похищението на Антиопа върху барелефите от храма на Аполон! Ами нашият в Партенон! А нима си забравил огромната картина на Микон от Пинакотеката в Атина, в лявото крило на Пропилейте, където елински войници безпощадно избиват амазонки. Тя е рисувана преди един век или повече.