Выбрать главу

— Какво искаш да кажеш с това? — навъси се Александър.

— Когато мъжката гордост е уязвена, вие започвате да си измисляте за свое оправдание небивалици. А художниците се стараят да изобразят тази лъжа колкото е възможно по-правдиво.

— Защо пък художниците? — каза Лизип.

— Та те са също мъже! И на тях също им е непоносима дори мисълта за женското превъзходство.

Приближилият незабелязано Леонтиск запляска с ръце.

— От какво се възхищаваш? — злобно запита Птолемей.

— От ума на амазонката. И от истината.

— Ти виждаш истина?

— Макар дори само в това, че всички тези поражения, които с такова удоволствие са изобразявали атиняните, не отнеха само на амазонките мъжеството, както на беотийците и на атиняните. Херакъл завзе Темискира, тяхната столица, част от амазонките загинаха край Атина, и все пак те са отишли пред стените на Троя да се сражават срещу елините. Това не могат да им простят потомците на тези, които амазонките биха и ги сплашиха със своята безчувственост към раните!

Александър се разсмя весело, а Птолемей не можа да възрази на тесалиеца. Лизип запита Таис:

— Кажи, защо ти хрумна да излезеш в хипогинеса гола?

— Преди всичко поради легендите. Истинските амазонки, посветените на Артемис девойки от Термодонт, живели хиляди години преди нас, винаги са се сражавали голи и са яздили коне без потници. А пък това че са изгаряли едната си гърда, за да стрелят с лък, е глупава измислица, защото няма нито едно древно изображение на едногръда амазонка. Мъжемразките са стреляли или направо пред себе си, или над конските уши, или когато са препускали покрай врага, са се извръщали и стреляли откъм задницата на коня. Истински амазонки може да видите по старите клазоменски вази и кратери. Те са яки, дори твърде набити голи девойки, яхнали силни коне, съпровождани от брадати коняри и кучета, йонийските и карийските жени, привикнали на свобода, не могли да се примирят с грубите дорийски завоеватели. Най-смелите, силните, младите отишли на север към Евксинския понт, където създали град Темискира. Това не е народност, а свещените деви на Артемида, а после на Хеката. Невежите историци и художници ги объркват със скитските жени, които са също прекрасни ратнички и ездачки. Затова твърде често изобразяват амазонките облечени от глава до пети в скитски дрехи или като кападокийки с техните къси екзомиди.

— Ти трябва да си учила история в Лицея или в Академията! — възкликна учуденият Лизип.

Игриви пламъчета заиграха в очите на Таис.

— От Лицея едва си спасих кожата, след като се запознах с Аристотел.

— Той нищо не ми е разказал за това — прекъсна я Александър.

— И не ще ти разкаже по същата причина, поради която рисуват избиването на амазонките. Но кажи, ваятелю, слушал ли си жената да е научила на нещо друго освен на любов възрастните хора? Като че ли само Сафо, но как й се отплатиха мъжете! А ние, хетерите-приятелки, не само развличаме и утешаваме, а също така учим мъжете да умеят да виждат красивото в живота…

Таис замълча, за да успокои възбуденото си дишане. Мъжете с нескрит интерес я гледаха, всеки по своему възприемаше казаното.

— И още нещо — заговори Таис, обръщайки се към скулптора, — ти, чието име не току-така означава „Освободител на коне“, ще ме разбереш, както и всички тези — хетерата посочи Леонтиск и македонците — повелители на коне. Когато яздиш по опасен път или препускаш в бесен галоп, нима не ти пречи персийският потник или каквато и да е друга постилка? А ако между теб и коня няма нищо, нима не се сливат в едно движение твоите жили и мускули с тези на коня, които се движат съгласувано с твоите? Ти откликваш на най-лекото изменение на ритъма в препускането, усещаш нерешителността или смелостта на коня, разбираш какво може той… И колко здраво те задържа кожата му при внезапен тласък или запъване, колко чувствителен е той към заповедния жест на пръстите на краката ти или притискането на коленете!

— Хвала на истинската амазонка! — извика Леонтиск. — Ей, вино за нейното здраве и красота! — И той вдигна Таис на прегънатата си ръка, а друг поднесе към устните й чаша скъпо розово вино.

Хетерата отпи, заровила пръсти в късите му подстригани коси.

Птолемей се разсмя пресилено едва сдържайки напиращата да избухне ревност.

— Ти говориш хубаво, това ми е известно — каза той, — но прекалено се увличаш и не си права. Искам да знам как можеш да накараш буен кон да почувствува тия мънички пръстчета. — Той небрежно докосна крака на хетерата, обут с лек сандал.