— Съвсем не! Те жадуват да имат колкото се може повече жени. Но всичко това се обръща в скотщина и грубост. Техните жени са робини, те могат да възпитават само роби. Такава е отплатата на невежите и наплашени техни жени.
— Ти си прав — разпали се Таис. — Лакедемонките са много свободни, а по-храбри от спартанците като народ няма в целия свят. Героизмът им е легендарен, както и славата на жените им.
— Може би — без желание се съгласи Птолемей и като забеляза златната верижка на шията на хетерата, запита сурово. — Имаш ли добавени звездички след моята?
— Разбира се. Но малко — само една. Остарях.
— Добре би било всички така да стареят — промърмори Птолемей, — покажи ми! — И без да дочака, сам издърпа верижката навън.
— Дванадесет лъча! И „мю“ в средата — също така дванадесет или това е име?
— И име, и цифра. Но не е ли време — зад хълмовете започва да светлее.
Птолемей излезе, без да се сбогува. Таис не бе го виждала толкова мрачен и в недоумение сви рамене, мушна се под лекото топло покривало и се отказа дори от масажа, който се готвеше да й направи новата робиня За-Ашт — финикийка. Зла и горда като жрица на незнаен бог, тя успя да завоюва уважението на господарката си и от своя страна започна да й засвидетелствува симпатията си. Мрачните очи на За-Ашт ставаха по-топли, когато се спираха върху Таис, особено когато господарката й не можеше да види нейния поглед. Целия ден Таис прекара в шатрата си. Печалната равнина наоколо не възбуждаше любопитство, а големият отряд македонска конница трескаво се подготвяше за далечния поход. През цялото време пристигаха нови стотни, събрани от македонците, временно заселили се в Делтата на заграбените участъци плодородна земя.
По древния път през Едом за Дамаск изпращаха войската в Тир — главното място за събиране на армията. Започваше първият етап на пътя от четири и половина хиляди стадии, както пресмятаха опитните водачи и разузнавачите на пътя.
През пустинни плата, планини, покрити с вековни гори, през долини и крайбрежия минаваше този път, свидетел на походите на множество народи, на забравени кръвопролитни сражения, и горестния път на отвличаните в робство. Хиксоси, асирийци, персийци — кой ли само не се е стремял в течение на хилядолетия да иде в плодородния и богат Египет. Дори скитите от Далечния Изток, от кавказките си владения, и те бяха минавали оттук, достигайки границите на Египет.
Пехотните отреди на елитни войници използуваха стотици колесници, отнети от персите, и вече отправяха своето имущество в Тир, не желаейки да се разделят с придобитите богатства, и сами отиваха там. Александър с присъщата си стремителност изпревари Птолемей и вече беше в Тир.
Таис каза на Птолемей, че не иска да използува колесница. Ужасното друсане на тези коли по каменистите планински пътища би помрачило пътуването й. Македонецът се съгласи и заповяда да доведат Салмаах, та познавачите да прегледат кобилата преди дългото пътешествие. Дойде и Леонтиск, едва ли не най-добрият познавач на коне в цялата армия на Александър. Няколко дни, като се смятаха и прекараните на кораба, прибавяха в храната на Салмаах ленено семе, за да се очисти стомахът й. Сега сивкавата й козина, добре изчистена от пафлагонските коняри, блестеше като тъмна коприна.
Леонтиск прекара нокти по гърба-на Салмаах със силно натискане. Конят трепна и се дръпна. Тесалиецът скочи върху него и се понесе из равнината. Равномерното удряне на копитата накара познавачите одобрително да закимат с глава, обаче началникът на тесалийската конница се върна недоволен.
— Тръска при галоп! Виж предните копита макар и по-закръглени, но не са по-големи от задните. Надкопитните кости са твърде корави, скоро тя ще подбие копитата си по каменистите пътища на Сирия…
Таис изтича към кобилата, прегърна я през шията, готова да защити своята любимка.
— Не е вярно! Тя е добра ти сам се възхищаваше от нея на празника. Виж я как стои, краката й един след друг в една линия.
— Краката и са въздълги. Би било добре да са по-къси…
— Виж какви широки гърди!
— Да, но възтясна задница. После виж, тя има дълги и изтеглени слабини, цяла педя и два пръста отгоре. И макар да си лека, ако тя извървява по двадесет парасанга, няма да може да си поеме дъх.
— Най-напред не тя, ами аз няма да мога да си поема. Или ти ме равняваш със себе си?
Тесалиецът се разсмя. Отвесната бръчка между веждите му изчезна, свъсените му упорити вежди се вдигнаха и атинянката откри в страшния воин съвсем млад човек, почти момче. За разлика от спартанците, които смятаха за зрелост едва тридесетата година, македонците започваха да служат войници от четиринадесет-петнадесет години и към двадесетата си година ставаха закалени, изпитали всичко ветерани. Началникът на тесалийската конница, види се, също беше млад ветеран, както мнозина висши началници на Александър.