— И самите вие сте отворени и прекрасни — възкликна Неарх.
Александър, Птолемей и Хефестион се спогледаха.
— Аз разбирам името на другарката си като „Водеща танца“ — каза Таис, — то най-подхожда за лакедемонката.
— Аз обичам повече песните от танците! — каза Александър.
— Тогава няма да бъдеш щастлив с нас, жените — отвърна Таис и македонският царски син се намръщи.
— Странна дружба между спартанка и атинянка — каза той. — Спартанците смятат атинянките за празноглави кукли, полуробини, затворени в къщи, както на Изток, без разбиране за мъжките работи. Атинянките пък наричат лакедемонките похотливи жени с леко поведение, които раждат тъпи войници.
— И двете мнения са съвсем погрешни — засмя се Таис. Егесихора мълчаливо се усмихваше, наистина приличаше на богиня.
Широката й гръд, извивката на правите й рамене и твърде изправената глава й придаваха осанка на кариатида от Ерехтейона, когато беше сериозна. Но лицето й, бликащо от веселост и младежка закачливост, бързо се менеше.
За учудване на Таис не Птолемей, а Неарх бе сразен от лаконската красавица.
Необикновено просто ядене бе поднесено от робиня. Чаши за вино и вода, нарисувани с черни и бели ивици, напомняха древните съдове от Крит, които се ценяха по-скъпо от златото.
— Нима атиняните се хранят като тесалийци? — запита Неарх, плисна малко от чашата си за боговете и я поднесе на Егесихора.
— Аз съм само наполовина атинянка — отвърна Таис, — майка ми бе етеокритянка от стар род, избягала от пирати на остров Тера под покровителството на Спарта. Там в Емборион се срещнала с баща ми и съм се родила аз, но…
— Не е имало епигамия между родителите и бракът не е действителен — довърши Неарх, — затова имаш толкова старинно име.
— И аз не станах невеста, която „носи в зестра бикове“, а попаднах в училището за хетери при храма на Афродита Коринтска.
— И стана славата на Атина! — извика Птолемей, вдигайки чашата си.
— А Егесихора? — запита Неарх.
— Аз съм по-голяма от Таис. Историята на живота ми, преминала по следите на змията, не е за всеки любопитен — презрително каза спартанката.
— Сега разбирам защо си някак особена — каза Птолемей, — по образ си истинска дъщеря на Крит!
Неарх се изсмя късо и злъчно.
— Какво знаеш ти за Крит, македонецо? Крит е гнездо на пирати, пришълци от всички краища на Елада, Йония, Сицилия и Финикия. Сбирщината разруши и изпотъпка страната, унищожи древната слава на децата на Минос.
— Когато говорех за Крит, имах присърце именно чудесния народ — господар на морето, отдавна отминал в царството на сенките.
— И ти си прав, Неарх, като каза, че пред нас имаме тесалийска гостба — намеси се Александър, — ако има нещо вярно, че критяните са предци на тесалийците, а пък те — на пеласгите, както пише Херодот.
— Но критяните са господари на морето, а тесалийците са конен народ — възрази Неарх.
— Но не и скитници, те са земеделци, които отглеждат коне — изведнъж каза Таис, — поетите отдавна възпяват „хълмистата Фтиа в Елада“, прочута с красивите си жени…
— И с тътнещи от конския бяг равнини — добави Александър.
— Според мене потомци на повелителите на морето са спартанците. — Неарх хвърли поглед към Егесихора.
— Само по законите, Неарх! Погледни златните коси на Егесихора, къде е тука Крит?
— Колкото до морето, аз видях критянка да се къпе в буря, когато никоя друга жена не би посмяла — каза Птолемей.
— А който е видял Таис на кон, той е видял амазонка — каза Егесихора.
— Поетът Алкман, спартанец, сравнява лаконските девойки с енетийски коне — разсмя се Хефестион, погълнал вече доста от вкусното синкавочерно вино.
— Това е той, който възпява красотата им, когато те отиват с танци и песни да пренесат жертва на богинята, голи и с разпуснати коси, приличащи на гъстите гриви на златисточервеникавите пафлагонски кобили — забеляза Егесихора.
— Вие двете много знаете! — възкликна Александър.
— Това им е професията — те продават не само Ерос, но и знания, възпитание, изкуство и красота в чувствата — каза с вид на познавач Хефестион. — А вие знаете ли — подразни ги Хефестион — какво е хетера от висше общества в най-големия град на изкуствата и поезията в цялата Ойкумене? Най-образованата от образованите, най-изкусна танцьорка, рецитаторка, вдъхновителка на художници и поети, с неотразимо обаяние на своята женствена прелест… Ето това е Егесихора!
— А Таис? — прекъсна го Птолемей.
— На седемнадесет години тя е знаменитост. В Атина тя стои много по-горе от велики пълководци, владетели и философи от околните страни. И не можеш да станеш това, което е тя, ако боговете не те надарят с голямо сърце, на което от детинство са разкрити чувствата и същината на хората, изтънчени усещания и познаването на истинската красота много по-дълбоко, отколкото у повечето хора…