Разбра се, че е пристигнал пратеник от Лизимах: мостът на Ефрат край Тапсак е готов. Челният отряд от агриани вече е минал на левия бряг. Сведенията от криптосите — тайни съгледвачи, са объркани и противоречиви, затова преминаването е прекратено…
Александър се изправи с цял ръст, забрави Таис. Хетерата се измъкна от шатрата, кимна за прощаване на Черния Клейт, седнал като статуя върху един солиден сандък в първото отделение на царската шатра, и излезе под едрите звезди на сирийската нощ. Внимателно заслиза по ронливата чакълеста пътека към ручея, край който бе нейната палатка. Спря замислена на входа. За-Ашт я повика за вечерното измиване. Хетерата отпрати финикийката да спи и приседна на дамаската кожена възглавница да послуша тихия ромон на ручея и да погледа небето. Напоследък рядко й се случваше да има срещи с него. Колесницата на Нощта се спускаше зад хълмовете, когато по пътеката под твърдите тежки стъпки на Птолемей се отрониха камъчета.
— Дойдох да се сбогувам! — каза македонецът. — Утре ние ще тръгнем първи за Дамаск и оттам на север през Хамат към брода на Ефрат.
— Много далече ли е?
— Три хиляди стадии.
— Артемида агротера! — изтръгна се от Таис. При изненада тя винаги извикваше Артемида.
— Това е нищо, мила, в сравнение с онова, което ни предстои да изминем. Теб те поверявам на началника на отряда, назначен да охранява брода. Ще изчакаш тук решението на съдбата.
— Къде? Във войнишкия лагер край реката ли?
— Не. Лично Александър ме посъветва… Той, кой знае защо, се грижи за тебе.
— Нима си забравил, че той ме покани още в Атина?
— Ами, забравил! Той се грижи така, сякаш ти…
— Може би и аз бих искала да е така, но не е. Е, и какво те посъветва Александър?
— На триста стадии северно от брода, по царския път от Ефес за Суза, в боровите гори на Свещените хълмове се намира Хиерапол с древния храм на Афродита Милетска. Ти ще дадеш на главната жрица това сребърно сандъче с печата на Александър и те ще те приемат като пратеница на бога!
— Кой не знае хиераполското светилище! Благодаря и още утре ще потегля!
— До брода на реката не ти е нужна охрана, а по-нататък това ще бъде задължение на едноокия Гигам — той има триста войника… Но стига за работата, всичко е решено! Ти ще чакаш мене или изпратен човек за тебе, или друго известие!
— Не искам „друго известие“, вярвам в победата! — Таис прегърна Птолемей, който я привлече към себе си. — Потния Терон (владетелката на зверовете) ще бъде на ваша страна. Ще й принеса богати жертви, защото всички вярват, че тя властвува над равнините отвъд реката и по-нататък…
— Това ще бъде добре — каза македонецът. — Напред ни чака неизвестност, едни тя плаши, други възпламенява. Току-що си спомнихме с Александър как в Либийската пустиня ходихме на лов за бории — звяр, който никой от жителите на Египет не е виждал, а либийците се страхуваха толкова от него, че дори се плашеха да споменат името му. Тогава не намерихме бории — дали няма да се повтори същото с Дарий?…
Македонецът напусна Таис на разсъмване, когато из лагера се понесе дрънчене на конска сбруя. Отметнал завесата, Птолемей застана на входа, очите му горяха, ноздрите му се раздуваха.
— Кинюпонтай фонон халиной! — произнесе той звучната строфа от известна поема: „На смърт звънят юздите на конете!“
Таис направи с пръсти знак за закрила, завесата падна и македонецът забърза към шатрата на пълководеца, където се събираха неговите приближени. Хетерата се изтегна както винаги върху ложето, потънала в мисли, и се ослушваше, докато шумът в лагера не престана и тропотът от копитата не затихна в далечината.
ДЕВЕТА ГЛАВА
ПРИ МАЙКАТА НА БОГОВЕТЕ
Странен и малко див бе храмът на Великата или Всевишната богиня, Ащорет, Владетелка на Долната бездна, Женствената триада: Ана, Белита и Давкипа, Царицата на Земята и Плодородието, Кибела и Рея, която всичко отнася, Майката на боговете, Владетелката на Нощта, а не на Афродита, както погрешно го бе нарекъл Александър, а след него и Птолемей.
В края на горичка от грамадни борове двойни стени с кубически кули образуваха квадратен просторен двор с редове ниски, широко разклонени дървета, непознати на Таис. За нейно учудване между дърветата се разхождаха и лежаха огромни петнисти бикове, коне и лъвове, а по стените бяха накацали черни орли.
Стражата в позлатени брони, с копия, дълги към десет лакти, пропусна само Таис и За-Ашт, цялата охрана на хетерата остана между двете стени. Конете подушиха присъствието на хищниците и запредоха с уши, докато техните събратя от двора на храма не обръщаха на лъвовете никакво внимание. Чак дотук стигаше аромат от арабски благовония, който струеше от отворените двери на храма, издигнат на платформа от недодялани камъни. Таис побърза да стигне до стълбата, но необичайната дружина зверове не удостои дори с поглед жените и съпровождащите ги.