Червените жрици стояха, сложили китките на ръцете си на височината на раменете с отворени напред длани. Черните стояха, опрели притиснати към тялото ръце, с длани върху стройните си бедра, с разперени встрани пръсти.
Крайната дясна от червените внимателно подаде на върховната жрица мъничък златен съд. Тя натопи в него малкия си пръст и помаза Таис над веждите с червено масло, с остър и свеж мирис. Главата на атинянката леко се замая. Тя смътно си спомни чутия някъде разказ за червеното масло на Ащорет, една драхма от което струвала баснословна цена.
Черна жрица отляво поднесе чашка от халцедон. Едва сега Таис забеляза, че на всички черни и червени ноктите бяха покрити със заострени пластинки електрон като с бляскави мънички огледалца. Върховната жрица взе от чашката малко тъмна мас и начерта кръст между гърдите на Таис, под тях и около зърната. По кожата изби синкав цвят. Таис се разтревожи дали не ще й останат петна.
Все така мълчалива, жрицата откопча огърлието със златни звезди, разгледа ги и за първи път се усмихна. Тя свали от себе си невероятно красиво огърлие от ясносини като небето изумруди, втъкани в светло злато. Таис изяви протест с жест, но жрицата не му обърна внимание и обви шията на атинянката с изумрудите. Тя обгърна с ръка тънкия стан на хетерата, усмихна се още веднъж и закопча звездното огърлие на талията й. Още един замах на тънките пръсти и синя стрела се изписа надлъж по корема на Таис. Жрицата отстъпи назад и плесна с ръце. Веднага й поднесоха кратер с някаква напитка. Тя отпи, нареди и Таис да пие и чашата обходи всички червени и черни жрици, осемнадесет, както ги преброи Таис, по девет от всяка страна. Таис се почувствува неловко от втренчените погледи устремени от всички страни върху нея без осъждане или одобрение, без симпатия или вражда.
— Случи се нещо значително — внезапно заговори на елински главната жрица с ясно еолийско произношение, — нашата гостенка носи древния знак на женската тайна и силата на буквата „мю“. — Тя посочи звездното огърлие, преселило се върху талията на хетерата. — Затова аз я посвещавам във висшата степен. Отведете я в приготвеното жилище. — С тези думи жрицата целуна Таис с горещи и сухи като в треска устни и повтори казаното на непознат за атинянката език.
Две от стоящите на външната страна на редиците, черна и червена, приближиха до Таис, почтително се поклониха, закопчаха хитона и внимателно я хванаха под ръка. Таис се разсмя, освободи се от тях и тръгна между двете жени, като не забрави да се поклони пред статуята на Рея.
Много дълъг коридор между дебели стени полегато слизаше надолу. Той напомняше на хетерата египетските храмове. За миг мъка по миналото, още тъй живо в паметта й, сви сърцето. В края на коридора маслен светилник мъгляво осветяваше масивна медна решетка, която преграждаше прохода. Черната жрица презрително свирна. Издрънча верига, при решетката се яви жена, много прилична на черната жрица, но без мрежа, пояс и гривни, с разпуснати коси. Тя отвори широко решетката, закривайки лице, и отскочи към стената. Таис видя, че жената е прикована към стената с лека верига.
— Нима тя е робиня? — запита хетерата, забравила, че нейните спътнички може да не знаят езика на елините. — Тя прилича на… Таис посочи черната жрица.
Лека насмешка за миг се мярна у черната, но отговори червената, като с мъка търсеше думите на койне:
— Тя е жрица, наказана…
Тежка дъбова врата прегради изхода от коридора. Червената жрица почука три пъти и вратата се отвори, ослепи ги дневна светлина. Отвори я За-Ашт, гола, с разпуснати коси.
— Извини, господарке, не успях да се облека. Те ме доведоха тук през долния храм и свалиха дрехите ми.
— Защо?
— Започнаха да ме оглеждат като на пазар.
Сякаш за потвърждение на думите й червената жрица се приближи до финикийката и опипа рамената и ръцете й. Таис с негодуване отблъсна безцеремонната жена и с красноречив жест й заповяда да се пръждосва.
Всички неща на хетерата вече бяха сложени по килимите във втората стая, която водеше към открита тераса. Една стълба се спускаше към пътя под високи борове. Определеното за Таис жилище се намираше извън стените на храма, а проходът с решетката явно минаваше под тях.
Таис дълбоко вдъхна сухия, наситен с мирис на борова смола и пелин въздух. Тя се чувствуваше болна — такова нещо досега още не беше й се случвало. Непрекъснато й се виеше свят, гърдите и коремът й горяха, от синята маз. В устата й бе останал тръпчивият вкус на храмовата напитка. Тръпки я побиваха по гърба. Таис се върна в стаята. Смътно, като в просъница, забеляза странен блясък в очите на За-Ашт, искаше да я запита давали ли са й нещо в храма, но обзета от внезапна слабост, се повали на ложето сред възглавници и покривки с чужд мирис. Тя заспа веднага, но скачаше уплашено и падаше, обзета отново от дрямка. Мъчително беше редуването на видения и усещания с непозната сила, по-ярки, отколкото наяве. Магическата маз или питието, или и едното, и другото заедно предизвикваха у хетерата непреодолимо любовно желание. С уплаха усети собственото си тяло като нещо отделно, изпълнено с диви желания, които сковаваха разума и волята, съсредоточили всички сили и усещания на тялото единствено във фокуса на неговата женска природа. Дълбока пареща тъмнина без просветление и прохлада обгърна Таис. Тя се мяташе, стенеше и се въртеше сред чудовищни съновидения, каквито по-рано не можеше и да си представи дори и в най-трескаво бълнуване. Ужасът пред бездната, която се разкриваше в нея самата, я караше да се събужда няколко пъти. Таис не знаеше противоотрова срещу отровата, която беше й дала жрицата. Упойката я съсипваше, огън бушуваше в горящото и от мазта тяло. Таис потъваше все по-ниско в своите желания, въплъщавайки се в първобитни митически героини — Леда, Филаренипа, Пазифая. Хетерата изнемогваше под бремето на тъмните сили на Антерос. Ако не бе духовна закалка, придобита от орфиците, тя би се втурнала в храма на Рея да моли богинята за освобождение. В едно от поредните пробуждания, като залиташе и трепереше, тя се докопа до сандъчето с лечебни билки и едва-едва размеси във вино късчета изсушен сок от макови глави. Пресушавайки цялата чаша, Таис скоро потъна в дълбок безпаметен сън без видения…