— О, така ли? Не бях го чувал.
— Все едно, вече не му вършат работа.
— Така си е. От какво е умрял?
Корал сви рамене.
— Никой не знае. Викат, че нямало белези по него.
— И майсторът ли не знае? Каза, че ще прегледа тялото, когато ме отпрати.
— Не знае. Дошъл преди час и говорил с Тем. Рекъл, че бил объркан като всички.
— Още ли е тук? — попита Савн и се заозърта.
— Не. Мисля, че си е тръгнал веднага. Самият аз не го видях. Влязох само преди няколко минути.
— Ами тру… Юзда?
— Вече се го откарали при ямата за горене — каза Корал.
— Така и не чух кой го е намерил.
— Както разбрах — никой. Лежал си мъртъв в каруцата и конят я докарал, без никой да го води.
Савн кимна.
— И е спрял тук?
— Не знам дали сам е спрял, или майстор Тем го е видял да идва по пътя, или нещо друго.
— Интересно как е умрял — промълви Савн. — Чудя се дали изобщо ще го разберем.
— Не знам. Но ще ти кажа едно: бас слагам, че не е случайно един източняк със сабя да влезе в селото ден преди Юзда да се появи умрял.
Савн го зяпна.
— Източняк ли?
— Какво, ти не знаеш ли за него?
Наистина, появата на мъртвеца съвсем бе избутала от ума му срещата с непознатия скитник. Той смотолеви:
— Май се сещам кого имаш предвид.
— Е, значи схващаш.
— Мислиш, че го е убил източнякът?
— Не знам дали го е убил, но Та каза, че е дошъл от изток, а Юзда дойде точно оттам.
— Дошъл е от… — Савн си замълча; за малко да изтърси, че е дошъл от юг, но премисли и каза: — Ама разбира се, че е дошъл от изток; нали е източняк.
— Все пак…
— Какво друго знаеш за него?
— Съвсем малко — отвърна Корал. — Ти видя ли го?
Савн се поколеба.
— Чух някои неща.
Корал го изгледа намръщено, сякаш забелязал колебанието му.
— Казват, че дошъл на кон.
— На кон? Не съм видял кон. Нито съм чул де.
— Аз пък така чух. Може да го е скрил.
— Че къде ще скрие цял кон?
— Из горите.
— Добре де, но защо ще крие кон?
— Откъде да знам? Нали е източняк; знае ли ги човек как мислят.
— Добре де, и да има кон, това още не значи, че има нещо общо с…
— А сабята?
— Май си прав.
— Е, видя ли?
— Но ако Юзда е бил намушкан, майстор Знахар щеше да го види. Както и аз, впрочем. Нямаше никаква кръв, освен съвсем малко, където главата му се е ударила в дъното на колата, а това е станало чак след като е умрял.
— Това не можеш да го знаеш.
— Майстор Знахар може да го разбере.
Корал го изгледа със съмнение.
— Пък и все едно, рана нямаше — каза Савн.
— Ами, добре. Значи не го е убил със сабята тогаз. Не ти ли говори нещо, че си я носи?
— Може би, но като тръгнеш на дълъг път, може да решиш да…
— А и както казах, дошъл е от изток, и така разправят всички.
— Всички разправят, че го е убил източнякът?
— Добре, ти мислиш ли, че може да е съвпадение?
— Не знам — отвърна Савн.
— Хе. Ако е съвпадение, аз ще… — Савн така и не разбра какво е готов да направи Корал в случай, че е съвпадение, защото той млъкна по средата на изречението и зяпна над рамото на Савн към вратата. Савн се обърна и в този миг всички приказки в стаята изведнъж секнаха.
На прага беше застанал източнякът — съвсем спокоен и загърнат в едно наметало, сиво като смъртта.
3.
Зяпна нагло към дъното на помещението, с неразгадаемо лице, само дето на Савн му се стори, че видя нещо като усмивка, скрита под черните косми, израсли на устната му и завити надолу по ъгълчетата на устата му. След като огледа стаята дълго и съсредоточено, пристъпи вътре и бавно закрачи към тезгяха, докато не застана срещу Тем. Заговори му с глас, който не беше много висок, но се чуваше добре. Рече:
— Имате ли нещо за пиене, дето не мирише на ленено масло?
Тем го изгледа, понавъси се, помръдна нервно и се заозърта из помещението. Окашля се, но не проговори.
— Това за „не“ ли да го приема? — попита Влад.
Някой близо до Савн прошепна, много тихо:
— Трябва да се обадят на Негова милост. — Савн се зачуди кои ли ще да са „те“.
Влад се подпря на тезгяха и скръсти ръце. Савн се зачуди дали това е знак за дружелюбие, или жестът означава нещо съвсем друго при източняците. Влад се извърна с лице към Тем и рече:
— Недалече оттук, на юг, има един рид, над някаква река. Доста хора имаше при реката: къпеха се, плуваха, перяха дрехи.
Тем стисна устни. После проговори: