Тъкмо се мъчеше да разбере какъв е „въпросът“, когато Ма и Та станаха, взеха Полий и дойдоха при него.
— Хайде, Савн — каза Ма. — Време е да се прибираме.
— Може ли да остана още малко? Искам да поговоря с приятелите.
Родителите му се спогледаха и сигурно не можаха да измислят как да му откажат, защото измърмориха, че може. Полий сигурно я беше отхвърлило някое момче, може би Ори, понеже не само не възрази да си тръгне, ами направо побягна към колата, докато Савн още се сбогуваше с Ма и Та, а те му казваха на всяка цена да гледа да се върне до полунощ.
Само след пет минути в стаята бяха останали Тем, Савн, Корал и още двама приятели, както и няколко стари жени, които всъщност живееха в къщата на Тем.
— Е — каза Корал. — Не е ли безочлив все пак?
— Кой?
— Кой според теб? Източнякът.
— О! Безочлив ли? — учуди се Савн.
— Не видя ли как ни гледаше?
— Нда — каза Лан, плещест младеж: скоро щяха да го вземат официално за чирак на Гайдаря. — Все едно че всички тука бяхме трева някаква и той решава дали да не вземе да ни окоси.
— По-скоро сякаш сме някакви плевели и не си струва труда — рече Тък, по-големият брат на Лан, който вече десета година чиракуваше на Кожаря. Гордееха се с това, че вече и двамата бяха „напълнили ведрото“ и чиракуват за занаят.
— Точно това си мислех — каза Лан.
— Не знам — рече Савн. — Тъкмо си мислех, че никак не би ми харесало да вляза някъде и всички да ме зяпат така. Кръвчицата ми щеше да се смрази.
— Да, ама той като че ли изобщо не се притесни — каза Лан.
— Да — кимна Савн. — Хич не се притесни.
— Не бива да говорим за него — рече Тък. — Разправят, че източняците могли да чуват всичко, което кажеш за тях.
— Вярваш ли го това? — попита Савн.
— Така съм чувал.
Лан кимна.
— И могат да ти развалят храната, когато поискат, даже след като си я изял.
— Че защо ще го прави?
— А защо ще иска да убие Юзда? — попита Корал.
— Не мисля, че той го е направил — отвърна Савн.
— Защо да не е той? — попита Тък.
— Щото не би могъл — отвърна Савн. — Никакви следи нямаше по него.
— Може да е магьосник — каза Лан.
— Източняците не са магьосници.
Корал се намръщи.
— Може да казваш каквото си щеш, ама аз мисля, че го е убил той.
— Но защо? — попита Савн.
— Откъде да… — Корал млъкна и се огледа. — Какво беше това?
— Беше от покрива май. Птици сигурно.
— Тъй ли? Доста големи ще да са.
Сякаш разбрали се без думи, изтичаха до прозореца. Корал стигна пръв, надникна навън и също толкова бързо се дръпна.
— Какво е? — попитаха другите.
— Джерег — каза ококорен Корал. — И то голям.
— Какво прави? — попита Савн.
— Нищо, стои си на ръба на стряхата и гледа.
— Я дай да видя.
— Заповядай.
— Гледай само да те не близне — предупреди Тък. — Отровен е.
Савн надникна колебливо, а Корал го предупреди:
— Не го оставяй да те близне.
— Богове! — възкликна Савн и се дръпна. — Вярно, че е голям. Мисля, че е женски. Друг иска ли да види?
Другите обаче се отказаха от тази чест, колкото и да ги подканяха Савн и Корал, които вече бяха доказали храбростта си и не смятаха за нужно да го повтарят.
— Хм. Хм. Те хапят — каза Тък.
— И плюят отрова — добави Лан.
— Не е вярно — каза Савн. — Хапят, но не плюят и няма да те наранят само с едно близване. — Беше започнал да се чувства малко свойски с тези зверчета, след като напоследък бе видял толкова много от тях.
Тем междувременно бе забелязал суматохата, дойде зад тях и попита:
— Какво става тук?
— Джерег — каза Корал. — Голям.
— Джерег ли? Къде?
— На стряхата ти — каза Савн.
— Точно над прозореца — добави Корал.
Тем надникна навън, издърпа бавно главата си и изгледа момчетата с удивление, а и с малко завист.
— Прави сте. Лоша поличба.
— Тъй ли? — учуди се Корал.
Тем кимна. Отвори уста да им обясни, но в този момент, след тежко трополене на ботуши по стълбите, Влад се появи отново.
— Добър вечер. — Савн реши, че забележителното в гласа му е, че е съвсем нормален, а като че ли не трябваше да е такъв. Трябваше според него да е или дълбок и дрезгав, да отива на набитото му тяло, или висок и тънък като за дребния му ръст, но ето, че звучеше съвсем човешки.
Източнякът седна близо до масата, където седяха Савн и приятелите му, и каза:
— Може ли чаша вино?
Тем стисна зъби също като майстор Знахар, а после отрони:
— Какво вино?
— Все едно какъв цвят, от кой район и с какви качества. Стига да е вино.