— Не разбирам.
— Знам — отвърна Влад, без да откъсва очи от вировете.
— Би ли ми обяснил?
— Не знам дали ще мога — каза Влад. Погледна го и отново впери очи надолу. — Мнозина изпитват презрение към интелектуалния процес. Но онези, които не се боят от него, понякога откриват, че колкото повече се отдалечаваш от обикновения, от ежедневния свят, толкова повече разбиране за него можеш да придобиеш; а колкото повече разбираш света, толкова повече можеш да действаш, вместо да се оставиш да бъдеш обект на въздействие. В това — добави той след леко колебание — всъщност се изразява вещерството.
— Но ти каза преди, че човек трябва да е съпричастен с нещата, а сега твърдиш, че трябва да стоиш встрани от тях.
— Тук ме хвана — усмихна се Влад.
Савн го изчака да продължи. След малко Влад приседна на ръба на скалата.
— Не да стоиш настрана от действията — рече той. — Искам да кажа, да не се боиш да оформяш общи заключения, да се опитваш да откриваш законите, които диктуват събитията на историята, и да…
— Не разбирам.
Влад въздъхна.
— Би трябвало да се опиташ да не ме караш да се връщам все отначало.
— Но за атира…
— Да. Има два типа атира, Някои от тях са мистици, които се опитват да изследват същността на света, като се вглеждат в себе си, а други са изследователи, които гледат на света като на задача, която трябва да бъде решена, и по този начин свеждат хората или до незначителни, разсейващи ги подробности, или гледат на тях като на късчета от мозайката и се отнасят с тях по съответния начин.
Савн се замисли над това и каза:
— Изследователите ми се струват опасни.
— Така е. Но не са толкова опасни, колкото мистиците.
— Защо?
— Защото изследователите поне вярват, че другите са реалност, макар и маловажна. За един мистик това, което обитава вътре в него, е единствената реалност.
— Разбирам.
— Барон Мала чука е мистик.
— О!
Влад изведнъж се надигна и за миг Савн се уплаши, че ще вземе да се хвърли в пропастта. Но той само вдиша дълбоко и каза:
— Той е от най-лошия вид мистици. Способен е да гледа на хората като на… — Гласът му заглъхна. Погледна Савн и извърна очи. За миг на Савн му се стори, че долавя в думите и погледа на източняка такава ярост, че пред нея гневът на един селски Вития щеше да прилича на детска сръдня.
За да го поразсее, Савн каза:
— А ти какъв си?
Изглежда, подейства, защото Влад се изсмя късо.
— Имаш предвид дали съм мистик, или изследовател? Вече от няколко години търся отговора на този въпрос. Не съм го намерил, но знам, че другите хора са реалност, а това все пак говори нещо.
— Сигурно.
— А преди време не знаех това.
Савн не знаеше как да реагира на думите му и си замълча. След малко Влад добави:
— А и слушам философи.
— Когато не ги убиваш.
Този път източнякът се засмя искрено.
— Дори и тогава ги слушам.
— Разбирам — каза Савн.
Влад го погледна съсредоточено.
— Да. Мисля, че разбираш.
— Сякаш те изненадва.
— Прощавай — каза Влад. — Ти си… не знам… сякаш по-образован, отколкото биха си помислили повечето хора от големия град.
— Ами… учих си писмото и четмото, история и всичко останало, защото напълних ведрото още на двайсет, и те…
— Напълнил си ведрото ли?
— В града не се ли казва така?
— Не знам. Във всеки случай не съм го чувал.
— Ами… то аз почти не помня кога беше. В смисъл, много млад бях тогава. Но ти дават едно ведро и…
— Кои са „те“?
— Ма, Та, Витията и Благия.
— Разбирам. Продължавай.
— Дават ти едно ведро и ти казват да влезеш в гората, а когато се върнеш, поглеждат какво има във ведрото и решават дали да те дадат за чирак някъде.
— А ти с какво напълни своето?
— Не-не, това е само израз, означаващ, че са казали „да“. В смисъл, ако се върнеш с вода, тогава Благия ще се опита да те направи жрец, пък ако се върнеш с пръчки, ами не знам как точно да го кажа, ама решават, а аз като се върнах, решиха да ме дадат за чирак при майстор Знахар.
— И с какво се върна?
— С едно ранено крадливче.
— Аха, това май обяснява нещата. Все пак, чудя се дали не е въпрос и на шанс.
— В смисъл?
— Ами, колко ли пъти едно дете ще вземе първото нещо, което му попадне, и накрая ще стане кърпач на обувки, макар да е бил по-добър за тъкач?
— Това не става — обясни Савн.
Влад го изгледа.
— Така ли?
— Не става — повтори Савн, леко подразнен.
— А ти откъде знаеш?
— Защото… просто не става.
— Защото така са ти казали?
Савн усети, че се изчервява, макар да не разбра защо.