— Не става, щото точно затова е изпитанието.
Влад продължаваше да го гледа съсредоточено.
— Винаги ли приемаш всичко, което ти се казва, без да го подлагаш на съмнение?
— Въпросът ти е груб — отвърна Савн, без да се замисли.
Влад изглеждаше стъписан.
— Прав си. Извинявай.
— Някои неща — поясни Савн — просто ги знаеш.
Влад се намръщи и се отдръпна на крачка от пропастта. Стисна ръце зад гърба си и килна леко глава.
— Сигурен ли си? Савн, когато „просто знаеш“ нещо, това означава, че то е набито в главата ти по такъв начин, че се държиш все едно, че е вярно, дори когато разбереш, че не е. — Коленичи и го погледна право в очите. — Съвсем не е задължително тази идея да е добра.
— Не те разбирам.
— Например ти си толкова убеден, че барон Мала чука е непобедим и съвършен, че би си стоял така, оставяйки се да те убие, вместо да вдигнеш пръст, за да се защитиш.
— Това е друго.
— Нима?
— Ти просто подменяш темата. Има неща, които знаеш дълбоко в себе си. Знаеш, че са верни, просто защото трябва да бъдат верни.
— А наистина ли трябва?
— Ами да. Ти например как знаеш, че наистина сме тук? Просто го знаеш.
— Познавам някои философи, които не биха се съгласили с теб — отвърна Влад.
— Онези, които си убил ли?
Влад се изсмя.
— Добре казано. — Стана, отново се приближи до ръба на канарата и погледна напред. Савн се зачуди какво ли иска да види. — Но понякога — продължи източнякът, — когато дойде моментът да направиш нещо, е много важно дали знаеш защо го правиш.
— Какво искаш да кажеш?
Влад се намръщи — изглежда, че това беше обичайната му физиономия, когато се опитваше да измисли как да изрази нещо.
— Понякога можеш да се ядосаш толкова, че да нараниш някого, или толкова да се изплашиш, че да побегнеш, но всъщност не знаеш защо. Понякога разбираш, че трябва да направиш нещо, но то е само в главата ти. Не го чувстваш, затова ти е трудно да го направиш.
Савн кимна.
— Знам за какво говориш. Също както когато закъснея и Манер ме попита какво съм правил, а аз знам, че трябва да й кажа, но не го правя.
— Точно така. Не винаги е лесно да направиш това, което е в ума ти, вместо това, което ти е в сърцето. А и не винаги е правилно. Цялата хитрина в знаенето какво да направиш е в това да разбереш кога трябва да се накараш да послушаш ума си и кога е добре да следваш чувствата си.
— А ти как го правиш?
Влад поклати глава.
— Самият аз се опитвам да го разбера през последните няколко години и още не съм успял. Но мога да ти кажа, че се получава най-добре, когато разбираш защо изпитваш нещо, а за да го постигнеш, понякога се налага да вземеш неща, които знаеш, и да ги подложиш на съмнение. Това е едно от добрите неща, които правят атира и философите.
— Разбирам накъде клониш — каза бавно Савн.
Влад го изгледа.
— Така ли? И тогава?
— Някои неща просто ги знаеш.
Влад като че ли се накани да каже нещо, но явно реши да изостави темата. Замълчаха и той отново се загледа надолу. След малко попита:
— Коя е онази дама със зелената шапка там, дето се спира и говори с всички?
— Не й знам името, но е жрицата им.
— На?
— В какъв смисъл „на“? А, разбирам. На Пъстървата.
— Хм. Няма полза.
— От какво няма полза?
— Все едно. И вие ли почитате Пъстървата?
— Да я почитаме?
— В смисъл, на кого се молите?
— Да се молим?
— Кой ви е богът?
— Благия май е в добри отношения с Наро, Спящата господарка, тъй че обикновено измолва от нея разни неща.
Влад кимна и отново посочи надолу.
— А онзи там, дето слиза към водата?
— Не му помня името. Прави сапун и го продава.
— Къде го продава?
— Ами там, край реката. Мисля, че повечето си го правят сами, като нас, тъй че не изкарва много, освен от тия, дето са дошли да перат и не са си взели достатъчно.
— Другаде не продава ли?
— Не, доколкото знам. Защо?
— Няма значение.
— Ние не перем на реката. Имаме си кладенци.
— Перете в кладенците?
— Не-не, вадим вода и…
— Пошегувах се.
— А, разбрах. Ходим понякога да плуваме на реката, но по-нагоре от тях. В Горна Кафява глина не може да се плува — студено е и течението е бързо.
— А онзи, дето обикаля из храстите там?
— Онзи ли? Това е Фърд. Веднъж дойде при майстор Знахар с ужасен обрив на ръката и той го натри с розови листа и му мина веднага.
— С какво се занимава?
— Продава плодове.
— Плодове? Имате плодове тук?
— Фърд ги носи от горното течение. Тук нямаме много плодове. Скъпо е. Гледаме малко манго, ти’ик, портокали и…