Савн бързо се озърна, но в момента не го гледаше никой.
— Така ли?
— Да.
— Хм. — Той сви рамене. — Ами да се чудят.
— Добре де, какво все пак правиш с него?
— Уча се на някои неща.
— Например?
— Например, хм, например да хващам скъпоценни камъни във вятъра… не, исках да кажа, да хващам вода във… е, все едно. Уча някои работи.
Полий се намръщи, но не можа да измисли какво да каже, и толкова по-добре за Савн. Той си изяде набързо салатата, сбогува се със сестра си и тръгна към къщата на майстор Знахар.
По пътя му дойде наум, че остротата на сетивата, която бе изпитал предната вечер, си е отишла. Зачуди се дали ще се върне, когато навлезе по-надълбоко в странното изкуство, което бе започнал да учи.
Днес майсторът беше в по-добро настроение — сновеше из малката къща (която се беше сторила на Савн по-голяма предната година, когато започна да се учи при него) и му подхвърляше примери от историята с обяснения както от общ характер, тъй и по същество. Савн се зачуди дали е решил загадката със смъртта на Юзда, но реши, че ако е така, майсторът сам ще му каже в подходящ момент, а ако не — по-добре да не повдига въпроса.
Майстор Знахар всъщност не спомена за това през целия ден, който Савн прекара в почистване на къщата и в слушане на разказите и поученията на Знахаря — а това по-скоро му допадна, отколкото му досади, въпреки че щом Знахаря заговореше, бързо забравяше за слушателя си и думите му далеч надхвърляха знанията на Савн и възможностите му да го разбере.
„Много прилича на Влад“, помисли си той и се зачуди защо тази мисъл го притесни.
Към края на деня майсторът го накара да изреди въпросите, заключенията и подходящите церове за различните видове стомашни болки и сякаш остана доста доволен от отговорите му, въпреки че Савн пропусна жегванията в хълбоците, както и въпросите, водещи до прилагането на доза от семена на нар за облекчаване на бъбречна криза.
Майстор Знахар стоеше срещу Савн, който бе седнал на трикракото столче с гръб към огнището; огънят, който пращеше отзад, още малко и щеше да го опърли. Майсторът най-после приключи с обяснението си и попита:
— Е, кажи сега за какво си мислеше, Савн?
— Какво?
— През целия ден нещо ти се въртеше в ума. Какво?
Савн се намръщи. Честно казано, не беше и забелязал, че мисли за нещо.
— Не знам.
— Да не би да е за приятеля ти Юзда? — настоя майсторът.
— Може би.
— Е, няма защо да се безпокоиш. Още не съм разбрал от какво е умрял, но не съм престанал да търся.
Савн си замълча.
Майстор Знахар го изгледа напрегнато, сякаш искаше да проникне в ума му.
— Какво има?
— Как разбира човек в какво да вярва? — изтърси Савн и сам се учуди на въпроса си.
Майстор Знахар опря гръб на стената.
— Сериозен въпрос. Би ли ми казал какво го предизвика?
Савн разбра, че не може да шикалкави, след като майсторът го гледаше така, но от друга страна, не беше много сигурен за отговора. Накрая каза:
— Ами, чудех се. Някои казват едно, други — друго…
— Кой казва едно и кой — друго, и за какво?
— Ами, приятелите ми смятат, че източнякът има нещо общо със смъртта на Юзда, а той казва, че…
— Глупости — прекъсна го майсторът, но тонът му не беше груб. — Твоите приятели не знаят нищо, а на източняка не може да му се вярва.
— От друга страна — продължи Знахаря, — това не е отговор на въпроса ти. Единственият начин да различиш вярното е като си отваряш добре очите и ушите, и като използваш главата си. Това е всичко.
Савн кимна, макар да остана с чувството, че не е получил отговор на въпроса си. Но пък дали майстор Знахар изобщо беше човекът, който можеше да отговори на такъв въпрос? Той знаеше как да помогне на болни хора, но за какво му беше да се чуди кое е истина и кое — не? Можеше да попита Благия, но Благия щеше само да му каже да се уповава на боговете, а пък Витията щеше да му каже да вярва на това, което му казва той.
Но пък трябваше ли той самият изобщо да мисли за тези неща? Имаше си отговор за това, но не му беше от полза. Разбра, че страшно му се иска да поговори отново с Влад, макар да се чудеше дали няма да се окаже грешка, ако се довери твърде много на източняка.
Накрая каза:
— Благодаря, майсторе. Нещо друго има ли?
— Не, не. Хайде, прибирай се у дома. И не му мисли много.
— Няма, майсторе.
Излезе навън в топлия следобед и затича към селото. Съжаляваше, че не може да се телепортира. „Щеше да е най-добре. Вместо да губя цялото това време, докато стигна от едно място до друго, щях просто да съм там“. Зачуди се дали би могъл да убеди Влад да му покаже как се прави. Сигурно не. Все едно, сигурно щеше да се окаже твърде трудно.