— Знам.
Още няколко извода го осениха.
— Както разбирам, ти си ме накарал да те изцеря, нали? Затова ли те намерих толкова лесно?
— Не — отвърна Влад.
— Как така „не“?
Влад намести гръб на стената.
— Бях в безсъзнание, но дори и да не бях, нямаше и да ми хрумне, че можеш да ме изцериш. — Замълча. — Как ме намери наистина?
— Спомних си какво ми каза за магиите, улесняващи телепорта, и си спомних какво правеше на пътя, и прецених колко бързо се телепортира, след което събрах всичко в едно.
Влад му отвърна с характерния си смях — лек кикот, при който гърдите му едва трепнаха.
— Добродетелта, както са ми казвали, е награда сама по себе си.
— _Това_ пък какво трябва да означава?
— Почти блокирах паметта ти за онова, което правех там, но не исках да влияя на спомените ти повече, отколкото се налага.
— Адски благородно от твоя страна — изсумтя Савн.
— Меко казано.
— Как можеш да правиш такива неща? — възкликна Полий с тон, изпълнен повече с любопитство, отколкото с упрек.
— Правя каквото трябва, за да спася живота си — отвърна й Влад и я изгледа сърдито. — Кой не би го направил?
— Аз не бих — заяви твърдо Полий. — Дори заради живота си не бих бъркала в главите на хората, за да ги променя. Това е зло. По-добре би било просто да ги убия.
— Може би — каза Влад. — Но ако са живи, те могат отново да се променят и може би да се възстановят напълно. Ако са мъртви, всичко е свършило.
— Но…
— Но да, знам, променянето на нечий ум е нещо много гадно. Не мисли, че не го знам. Но и не си въобразявай, че тези въпроси са много лесни, защото не са, и всеки, който ти каже, че са, ще те излъже.
— Ти много разбираш от лъжене, нали? — каза Савн.
— Да — отвърна Влад. — Лъгал съм много. И съм убивал много. И съм мамил хора така, че да правят точно това, което искам от тях. Нито съм горд, нито се срамувам от всичко това — правя каквото трябва.
— Звучи все едно — каза Полий, — че си готов да направиш всичко на всеки, стига да е полезно за теб.
Влад вдиша дълбоко, сякаш се канеше да й кресне, след което бавно издиша.
— Може би си права.
— За това ли започна да ме учиш на вещерство? — попита Савн. — Защото си помислил, че ще съм ти от полза?
Отново късият смях.
— Не. — Влад поклати глава и затвори очи. Савн зачака. След малко, източнякът въздъхна. — Май така дойдоха нещата, че ти дължа цялата истина.
Савн кимна, но си замълча. Усети, че Полий го гледа, но и тя зачака.
— Първия път, точно на това място, не те учих на нищо — каза Влад. — Просто те накарах да поспиш малко, за да мога да проуча.
— Не разбирам. Защо е трябвало да ме приспиваш?
Влад вдигна ръце.
— Не исках да си с мен, докато проучвах.
— Тогава защо изобщо ме взе?
— Ти знаеше къде е това място — отвърна той и посочи с жест пещерата.
— Пещерата ли? Не разбирам.
— Знаех, че трябва да има подземна вода и че Тъмната вода може да е полезна срещу немрящия, и освен това търсех достъп до имението на Лораан. Помислих, че ти може да знаеш как да го намеря, затова…
— Затова ми зададе подвеждащи въпроси, докато ти го намеря.
— Да — отвърна Влад. — Точно така. — Затвори за малко очи, а когато отново ги отвори, лицето му пак бе станало безизразно.
— А втория път, когато се преструваше, че ме учиш на вещерство? Това за какво беше? Тогава дори ме накара да се убедя, че ме учиш на нещо.
— Учих те. Този път не беше измама, Савн. Учих те, защото исках да знаеш и защото беше започнал да ми харесваш. Не обичам да говоря баналности, но ти ми напомняш за самия мен. Приеми го както искаш.
— Добре — каза Савн и долови горчивината в гласа си. — А помниш ли когато си говорехме за дома Атира?
— Да.
— Помниш ли как ми каза, че онези, които изследват света, гледат на хората като на вещи, а мистиците се държат все едно, че хората изобщо не съществуват?
— Да — отвърна Влад. И: — О.
Сведе глава и прехапа устни. Никой не каза нищо повече, защото като че ли нямаше какво повече да се каже.
15.
Накрая Влад наруши тишината.
— Може би сте прави — каза той. — Може би не съм с нищо по-добър от вашия барон. Единственото, което знам, е, че той уби човек, който веднъж ми помогна. А преди години за малко щеше да унищожи мой близък приятел. И знам, че помага на един убиец джерег, който се кани да ме убие…