Влад гледаше намръщено в земята. Не вдигна очи.
— Нищо не съм казал. Мислех.
— Е?
Той вдигна глава и примижа.
— Да започнем с това. Да предположим, че всички, които познаваш, твърдят, че тук няма пещери. Това истина ли е?
— Не.
— Добре. Не всеки ще се съгласи с теб, но аз съм съгласен.
— Не разбирам.
— Все едно. — Влад помисли малко по-дълго, след което поклати глава. — Няма лесен отговор. Учиш нещата малко по малко и проверяваш всичко с опит, а после получаваш изведнъж един голям залък и трябва да провериш него. Знам в какво е проблемът ти. Всички мислят, че баронът не може да бъде убит, и нещо повече, че е страшно готин, и ето че изведнъж се появявам аз с по-различна версия и ти не знаеш на кого да вярваш. Разбирам проблема. Съжалявам, но не мога да ти предложа отговор.
— Но — продължи той, сякаш току-що му беше хрумнало, — мога да ти изтъкна няколко неща. Първо, единствената причина да мислите, че той е толкова готин, е защото познавате хората от Голям чукар, които си имат един истински гадняр, Господар на дзури. И това, което прави вашия барон толкова велик, е, че имате един ужасен тип, с когото можете да го сравните. Доколкото помня, не беше особено впечатлен, когато научи, че съм могъл да ти направя по-лоши неща, отколкото ти причиних, и беше прав. Мен ако питаш, да кажеш за някой, че може да е и по-лош, не е кой знае каква препоръка.
Савн поклати глава.
— Но той никога не ни е правил нищо лошо.
Веждите на Влад подскочиха.
— А не идва ли да събере най-добрата част от реколтата ви и да я вземе за себе си?
— Е, да, разбира се, но това си е…
— Няма да споря за това — заяви Влад. — Няма смисъл да говорим за всички неща, които вие приемате за част от естествения порядък и които според мен не са. Но това е част от отговора на въпроса ти, и той гласи, че трябва просто да задаваш въпроси на всички и най-вече на самия себе си. Опитвай се да формулираш заключенията, до които стигаш, и да видиш дали издържат. Майстор Знахар, както ми каза, се надсмива на вещерството, нали?
— Да.
— Тогава защо баете, за да прогоните треската? Припяванията, които използвате, много наподобяват вещерство.
— Може би — отвърна Савн. — Но аз знам, че вещерството действа, тъй че защо да не действа и баенето?
— Разбира се — каза Влад. — Но как го обяснява майстор Знахар?
— Ами… с Демоните на треската…
— Откъде знаете, че изобщо има Демони на треската?
— Защото баенето действа.
— Добре. Защо тогава използвате и билки и защо полагаше толкова усилия да се справиш с треската ми?
— Защото всичко това е необходимо.
— Сигурен ли си? Може би билките щяха да подействат и сами. Може би и баенето щеше да подейства само. Може би трябваше само за ми слагаш компреси. Откъде знаеш?
— Ами… след като се е правило така от години…
— Остави годините. Разбери го.
— Искаш да кажеш, че не мога да знам нищо, докато не съм го проверил сам?
— Хм. Не. Не точно. Ако някой е научил нещо и го е предал, не е нужно да преминаваш отново през всичко, което е направил, за да го научи.
— Но тогава…
— Но и не бива да го приемаш на вяра.
— Тогава какво правиш?
— Стараеш се да го разбереш. Да го разбереш докрай. И да го провериш. Когато и двамата разбирате, че нещо е така, а не другояче, и сте го проверили, тогава можете да твърдите, че го знаете. Дотогава…
— Но може ли изобщо човек наистина да разбере нещо?
— Да. Поне така мисля.
Савн мълчеше. След малко Влад се окашля и каза:
— Боя се, че не ти помогнах много.
Савн вдигна очи и се вгледа в странното лице на източняка, с гъстите черни косми пред ушите му и над тънките му устни, и в тъмната коса, падаща на вълни до раменете му, със старческите бръчки по челото, появили се някак твърде рано. Зачуди се колко ли хора е убил и колко ли богат е станал от това, и защо се е отказал.
— Не — каза той. — Помогна ми много.
Влад кимна рязко.
— Сега искаш ли да ми кажеш какво смяташ да направиш? — попита Савн.
— Преди да съм разбрал дали се каниш да ми помогнеш, или да ме предадеш?
— Ти не поиска ли да ти се доверя, въпреки всички основания, които ми даде да не го правя?
— Всъщност да — каза Влад.
— Е, тогава защо аз да не те помоля да ми се довериш, въпреки същите тези основания?
Влад го изгледа много продължително. Савн никога не беше искал толкова много да разбере какво мисли някой; усещаше много силно присъствието на двата джерега, клекнали търпеливо от двете страни на Влад, с отровните зъби, скрити зад змийските им челюсти. Влад изведнъж се разсмя.