— Добре казано. Няма да споря, така че отстъпвам. А ти? — Гледаше Полий.
Тя издържа погледа му, след което се обърна към Савн.
— Каквото и да направиш, ще го приема.
— Сигурна ли си? — попита Савн.
— Да.
Савн отново се обърна към Влад.
— Е?
Източнякът кимна.
— Ако продължите по подземния поток, ще видите, че като че ли се втича в една стена. Минеш ли под стената, се разделя на няколко потока, всеки с малко вода, и всички свършват при еднакви стени, които изглеждат естествени. Някои от тях — четири, доколкото мога да преценя — всъщност водят до подземието на къщата на имението на барона. Вероятно се пазят с магия.
— Може ли да се мине през тях?
— Да, стига да разполагаш с достатъчно време.
— Как?
— Общо взето се провираш, с повечко усърдие, търпение и едно длето.
— Не можеш ли да ги събориш с магия?
— Не, ако не искаш да го предупредиш. Много е добър.
— Защо тогава не може да те намери?
— Защото съм много добре предпазен срещу намиране.
— Значи това ще направиш? Ще се провреш през стената и ще… ще го убиеш?
— Не става. Той може да очаква, че ще го направя, може и да не очаква, но със сигурност ще се пази. Възможно е обаче да го накарам да повярва, че ще направя точно това. Това е очевидният начин да се проникне вътре.
— Тогава какво ще направиш?
— Още не съм решил. Разполагам с няколко предимства, но още не съм решил как да ги използвам.
— Какви предимства?
— На първо място убиецът. Той никак не се разбира с Лораан.
— Откъде знаеш?
— Защото е там вече повече от неделя, а Лораан предприе това нападение срещу мен.
— Не разбирам.
— Джерег — каза Влад — гледаше Савн в очите — искат да бъда убит с моргантско оръжие. Нападенията на Лораан не бяха блъфове — той се опита да ме убие и за малко щеше да успее. Той…
— Чакай малко. Нападения?
— Да. Дотук са две.
— Аз знам само за това в къщата на Тем.
— Другото стана предишния ден. Проявих непредпазливост и позволих да ме видят твърде близо до имението му, и той ме нападна с магия.
— И тя се провали?
— Крия няколко номера в ръкава си — каза Влад. — Бях наистина немарлив: останах в къщата на Тем достатъчно дълго, за да ме намерят. Единственото ми извинение е, че вече минаха години, откакто трябваше да се безпокоя за подобни неща. Все едно, и двете атаки не бяха моргантски; нито една от тях нямаше да задоволи джерег. От което заключавам, че Лораан много трудно сътрудничи с тях и те много трудно сътрудничат с него. Имат нужда един от друг, защото това е районът на Лораан и защото джерег разполагат с професионален убиец. Но това не се харесва на нито една от двете страни. Точно това се надявам да използвам. Но за съжаление още не знам как.
— Разбирам — каза Савн.
— Е, отговорих ли на въпросите ти?
— Да.
— Тогава ще благоволиш ли да ми кажеш какво ще направиш?
— Няма да те предам — каза Савн.
Това, изглежда, задоволи Влад — той затвори очи и вдиша дълбоко.
— Лесно се уморяваш, нали?
— Мисля — отвърна източнякът, — че ще започна да се изцерявам след ден-два. След това ще стане бързо.
— Значи идеята е да останеш в безопасност още два дни?
— Повече или по-малко. По-малко, надявам се.
— Смяташ ли, че тук е безопасно?
Влад се намръщи, после погледна джерегите, които се надигнаха и излетяха от пещерата.
— Може би — каза Влад. — Но така или иначе, вече ще сме предупредени за всеки, който се приближи, тъй че, стига да не са вдигнали телепортна преграда над цялата околност, имам шанс да се измъкна.
— Не разбирам.
— Зарежи. Казвам само, че каквото и да стане, поне ще бъдем предупредени.
Савн се загледа натам, където бяха изчезнали двата джерега, в тесния коридор покрай подземния поток.
— Да. Поне ще бъдем предупредени.
Савн и Полий почистиха котлето и Савн го прибра в торбата. После уви грижливо кухненския нож. Помогнаха на Влад да се върне до постелята си — този път имаше по-малко нужда от помощ, отколкото преди.
Сякаш беше без значение, че извън пещерата, която вече му приличаше на някакъв друг свят, беше ранен следобед; Полий се оплака, че е уморена, легна си в кожите, които беше взела за спане, и скоро заспа. Савн запали нови факли и почисти. Пак ли беше свършък? Ако си беше вкъщи, щеше ли да чисти? Какво щяха да кажат Ма и Та, когато го видеха? Наистина ли се безпокояха?
Можеше ли да повярва изобщо на нещо от думите на Влад?
Докато Влад и Полий спяха, Савн премисли всичко, което му беше казал Влад. Ами ако билките бяха ненужни в битката с треската, а просто се използваха по обичая, от несметни години насам? Ами ако всеки обичай можеше да е погрешен? А ако Негова милост наистина беше немрящ?