Светлината не се беше променила; все още можеше да вижда майстор Знахар, свит до стената; майсторът дишаше и очите му бяха отворени. Двете му ръце като че ли бяха счупени или изкълчени, а може би и левият крак също. По лицето му се виждаха червени белези, но не и отоци; бяха го били и го бяха мъчили.
Като видя, че Савн го гледа, майсторът заговори. Гласът му заизлиза на съвсем тих шепот, като на Влад, когато треската му спря първия път, но говореше много ясно, сякаш влагаше голямо усърдие във всяка дума.
— Имаш ли сънна трева?
Савн помисли за миг и отговори:
— Да, майсторе. В кесията.
— Дай ми. Храна нямаме, но са ни оставили вода в една купа, ей в оня ъгъл. Не можех да помръдна, за да стигна до нея.
Савн взе купата и я донесе на майстора. Даде му да отпие първо чиста вода, после смачка колкото можа сънната трева, без хаванче и чукало.
— Така е добре — прошепна майсторът. — Ще я изгълтам всичката. Но ще трябва да ми помогнеш. Ръцете ми…
— Да, майсторе. — Савн пак му помогна да пие.
Майсторът кимна, пое си дъх и цялото му тяло потръпна. После каза:
— Ще трябва да ми наместиш ръцете и краката. Можеш ли да го направиш?
— Какво е счупено, майсторе?
— Двата крака и двете ръце. Лявата ми ръка и над лакътя, и под лакътя. Можеш ли да ги наместиш?
— Помня Деветте стеги, майсторе, но с какво да направим шините?
— Това го остави, само ги намести засега. Едно по едно. Не искам да живея сакат. Имам ли треска?
Савн опипа челото му.
— Не.
— Добре. Като се уталожи малко болката, можеш да започнеш.
— А… добре, майсторе. Мисля, че мога да го направя.
— Мислиш?
— Пийни още малко вода, майсторе. Виждаш ли добре? Чувстваш ли лицето си натежало?
Майсторът изсумтя и прошепна:
— Знам как да разбера кога сънната трева е подействала. Поне болката ще е по-малко. О, а да имаш случайно едливчета?
Савн погледна в торбичката си, но нямаше, и му го каза.
— Все едно, ще се оправя и без тях. Сега… Хм. Започва да ме унася. Добре. Болката намалява. Сигурен ли си, че знаеш какво да правиш?
— Да, майсторе — каза Савн. — Кой ти го направи това?
Очите на Знахаря примигаха и той заговори още по-тихо:
— Негова милост накара двама от войниците си да го направят, с помощта на… Има един джерег тука…
— Видях го.
— Да. Вързаха ме за един стол и… искаха да им кажа къде е източнякът.
— О! Ти каза ли им?
Очите на майстора се присвиха.
— Казах. Накрая.
— Аха. — Важността на това се утаи постепенно. Савн си представи лежащия си кротко в пещерата Влад, без да знае, че е издаден. — Да имаше само някакъв начин да го предупредя.
— Няма.
— Знам. — Но източнякът все пак разполагаше със средства да бъде предупреден. Може би вече беше избягал, в края на краищата. Но щеше да си помисли, че изчезналият Савн е предателят. Савн поклати глава. Глупаво беше от негова страна да се тревожи за това, след като животът на Влад бе в опасност, и беше безсмислено да се тревожи за живота на Влад, след като майстор Знахар бе пострадал и той можеше да направи нещо за него. — Можем ли да получим повече светлина тук?
— Не.
— Добре. — Савн си пое дъх. — Сега ще те съблека.
— Но внимавай.
— После ще…
— Знам какво ще правиш.
— Искаш ли още сънна трева?
— Не. — Гласът на майстора вече се чуваше едва-едва. — Почвай, Савн.
— Да. Тебе лъжа, мене истина, имало едно време едно село, което израснало на място, където се сливали две реки. Та едната от тия реки била широка, тъй че…
— Плитка и широка.
— Ах, да. Извинявай. Плитка и широка, тъй че човек можел да я преброди по цялата й дължина и пак да остане сух от коленете нагоре. А…
Майсторът трепна.
— … другата била много бърза и пълноводна… искам да кажа бърза и дълбока, и пълна с пенливи бързеи, въртопи, камъни и течения, тъй че не било безопасно да се мине дори с лодка. След сливането на ре…
Майсторът изохка.
— …ките реката, която нарекли Голяма река, ставала дълбока, бърза, но спокойна и това позволявало на хората да пътуват по течението й до своите съседи, а после обратно, с помощта на…
Майсторът застена силно.
— … умни прътове, измислени за тази цел. И можели също така да пътуват нагоре и надолу по широката бавна река. Но никой не можел да пътува по бързата, опасна река. И тъй, след време…