Савн погледна насила. Очите бяха полузатворени, а устата — стисната.
— Ами, просто прилича на Юзда, майсторе.
— И какво ти говори това?
Савн се опита да помисли; после подхвърли напосоки:
— Че е умрял докато е спал?
Майсторът изпръхтя.
— Не. Но предположението е по-добро, отколкото щяха да направят мнозина. Все още не знаем дали е умрял, докато е спал, въпреки че е възможно, но знаем две важни неща. Едното е, че не е бил изненадан от смъртта или е бил толкова силно изненадан, че не е могъл да изпита ужас, и второто — че не е умрял болезнено.
— О. Да. Разбирам.
— Добре. Друго какво?
Савн погледна отново и каза колебливо:
— На тила му има кръв.
— Колко?
— Много малко.
— А как кървят раните по главата?
— Много.
— Е, тогава какво можеш да кажеш?
— Ами… не знам.
— Мисли! Кога една рана на главата няма да кърви силно?
— Когато… О, умрял е преди да му се счупи главата?
— Точно така. Много добре. А на други места виждаш ли кръв?
— Ммм. Не.
— Тогава?
— Умрял е, после е паднал възнак, главата му се е пукнала от долницата на колата и затова кръвта, която е изтекла, е малко.
Майсторът изпръхтя.
— Не е зле, но и не е много вярно. Погледни колата. Пипни. — Савн го послуша. — Е?
— Дървена е.
— От какво дърво?
Савн огледа долницата и се почувства глупаво.
— Не мога да кажа, майсторе. Чам някакъв ще да е.
— Твърд ли е, или мек?
— О, много е мек.
— Значи трябва доста здраво да се е ударил, та да му се пукне главата, нали?
— Да, вярно. Но как?
— Как, наистина. Казаха ми, че конят е дошъл в селото ходом, с трупа точно както го виждаш сега. Едно възможно обяснение, съобразено с фактите, е, че докато е карал, е умрял внезапно и в същото време или скоро след това конят се е стъписал, изхвърлил е назад вече мъртвото тяло, където е щяло да падне точно както го виждаш и с достатъчно сила, за да се разкъса кожата над черепа или може би да се пукне и черепът. Ако това е случаят, какво би очаквал да видиш?
На Савн всичко това вече започваше да му харесва — да гледа на него по-скоро като на загадка, отколкото като на труп на човек, когото е познавал.
— Вдлъбнатина в черепа и друга на колата под главата му.
— Всъщност много силно трябва да падне, за да направи вдлъбнатина в дървото. Но да, на тила му поне би трябвало да има. И друго какво?
— Какво друго ли?
— Да. Помисли. Представи си картината така, както може да се е случило.
Савн изведнъж се ококори.
— О! — Погледна коня. — Да. Трябва да е тичал с все сила.
— Чудесно! — Майсторът му се усмихна. — Вече можем да използваме знанието си за Юзда. Какво е направил той?
— Ами, карал е, но след като е напуснал селото — не знам.
— Това стига. Юзда би ли карал коня толкова бързо, че да се запоти?
— О, не. Освен ако не е бил съвсем отчаян.
— Правилно. Значи или е бил в някаква голяма беда, или не е карал коня бързо. Ще забележиш, че това съвпада добре с предположението ни, че смъртта го е намерила съвсем внезапно и в същото време е подплашила коня. Няма достатъчно доказателства, за да заключим, че сме прави, но си струва предпазливо да се опрем на своята версия, докато търсим повече данни.
— Разбирам, майсторе.
— Виждам, че разбираш. Чудесно. Сега пипни трупа.
— Да го пипна?
— Да.
— Но, майсторе…
— Пипни го!
Савн преглътна, протегна боязливо ръка и леко докосна с длан по-близката до него ръка на мъртвеца. Майстор Знахар изсумтя.
— Пипни кожата.
Той докосна ръката на мъртвия с показалец и веднага го дръпна като опарен.
— Студена е!
— Да, телата са студени след смъртта. Щеше да е изненадващо, ако не бяха студени.
— Но тогава…
— Пипни пак.
Савн го направи. Втория път беше малко по-лесно.
— Много е вкочанена.
— Да. Това състояние трае няколко часа, после трупът постепенно омеква. При тази жега можем да кажем, че е умрял поне преди четири или пет часа, но не повече от половин ден, освен ако не е умрял от Студената треска, която би го оставила в това състояние много по-дълго. Ако това обаче беше причината за смъртта, на лицето му щеше да има следи от болка, която е изпитал преди да умре. Дай сега да го обърнем.
— Да го обърнем? Защо?
— Да му погледнем тила.
— Добре. — Савн усети как му пригорча в гърлото, докато обръщаше тялото.
— Както подозирахме — каза майсторът. — Има малко петно кръв на дървото, без вдлъбнатина, и виждаш кръвта на тила му.