В същия момент, сякаш тежестта на Влад беше достатъчна да разтърси цялото имение, подът започна да трепери. Савн се стресна, но в първия момент не се случи нищо. А после изведнъж въздухът изпука и Савн се озова пред Негова милост и пред убиеца джерег, застанали няма и на десет стъпки от него. Негова милост изглеждаше много висок, изпънал ръце пред себе си, сякаш пипаше въздуха, а джерегът се беше присвил и в изпънатата му напред ръка проблясваше дълъг нож.
И с него дойде едно усещане, което Савн не беше изпитвал никога, но не можеше да го сбърка с нищо: ножът в ръката на джерега със сигурност беше моргантски.
17.
Савн сграбчи Полий и я дръпна към стената. Влад остана на мястото си, на ръце и колене, вперил очи в Негова милост и в убиеца джерег, които стояха неподвижни на десет стъпки от него. Двата джерега заеха позиция от двете страни на Влад. И всички зачакаха.
После Влад бавно се надигна. Като че ли му беше трудно да стои прав, но се справи. Джерегите подхвръкнаха и кацнаха на раменете му. Савн забеляза, че Влад държи бутилка в дясната си ръка.
— Внимавай — каза Негова милост. — Вероятно не е ранен толкова тежко, колкото…
— Млъкни — прекъсна го джерегът.
— Стига де — каза Влад. — Стига кавги. Недопустимо е. Имам нещо за теб, Лораан. — Направи крачка напред и нещо блесна във въздуха. Полий изпищя, но ножът не удари Влад: удари бутилката в ръката му.
Влад се изсмя и я пусна.
— Е, точно попадение, Ищван.
— Благодаря, Талтош — каза убиецът. — Старая се да поддържам форма.
— Знам — каза Влад. — Нали затова те наех.
Негова милост се намеси:
— Затваряй си устата, изт…
— Прав си — каза джерегът. — Извинявай. — После се обърна към Негова милост: — Обездвижи го и да приключваме.
Около коленете на Влад нещо издрънча и изведнъж Савн забеляза, че източнякът държи в лявата си ръка нещо, което прилича на златна верига. Негова милост явно също я видя, защото извика:
— Това е мое!
— Да — каза Влад. — Ела си го вземи. — Но силата му явно се изчерпваше; още докато говореше, коленете му омекнаха и той залитна напред. Негова милост пристъпи към него и вдигна ръце.
Без изобщо да мисли, Савн изтръгна капака на фенера и плисна горящото масло в стената зад себе си. За миг лумна ярка светлина, след това помещението потъна в пълен мрак.
Полий изпищя. Савн я дръпна встрани. Каквото и да станеше, трябваше да са по-далече от мястото, където бяха, когато загаси светлината. Направи няколко крачки, усети, че е нагазил във вода, и реши, че това е добре — нали беше разлял маслото навсякъде.
— Добре ли си? — попита я той. Искаше да го каже шепнешком, но прозвуча твърде високо.
— Изгори ме — прошепна тя.
— Извинявай.
Защо никой не направеше светлина? Цели секунди изтекоха, откакто беше потопил стаята в мрак; човек можеше да помисли, че все някой ще иска да види какво става. А и никой не се движеше.
Е, това можеше и да не е вярно — Влад сигурно все още можеше да се придвижва тихо, а джерегът го можеше със сигурност. А Негова милост беше магьосник и доколкото Савн знаеше, имаше някаква магия, която му позволяваше да се придвижва безшумно. Тъй че може би сега и тримата се движеха из пълния мрак и само Савн и Полий стояха на място като пълни глупаци.
Прииска му се да изкрещи, но се побоя, че ще изплаши сестра си още повече.
Чу някакво тихо, но отривисто шумолене, което трябваше да е шумът от крилете на джерегите. Последва някакъв ярък, много ярък блясък, който не му показа нищо, но порази очите му и остави в тях сини звездички. Полий се притисна плътно до него — трепереше или може би трепереше самият той, а може би и двамата — не можеше да разбере.
Чу пляскането отново, този път по-близо, и потръпна, въпреки че знаеше от какво е. Отново някакво движение и отново блясък. Този път не беше толкова ярък като предишния и се задържа по-дълго: той успя за миг да зърне джерега, присвит и изпънал напред ръката с дългата кама, и Влад, отново изправен, опрян на стената, със сабята в дясната ръка и златната верига, люлееща се в лявата.
Пляскането се чу отново, още по-близо, и джерегът за миг увисна над ухото на Савн. Той затаи дъх, почти сигурен какво ще последва, и се оказа прав — усети допир на рамото си и после тежестта леко се намести. Савн, досега стоял неподвижно, замръзна — разлика, която е трудно да се разбере, но е невъзможно да не се забележи. Водата се просмукваше през ботушите му, но той не смееше да мръдне.