— Савн? Какво стана?
— Шшт. Тихо, Полий.
Защо джерегът кацна на рамото му? Сигурно имаше причина. Дали искаше от него да направи нещо? Какво? Какво можеше да направи? Можеше да изпадне в паника — всъщност трудното беше да не изпадне. Какво друго можеше да направи? Можеше да измъкне себе си и Полий оттук, стига да имаше светлина. Да не би джерегът да се опитваше да му каже нещо?
Усети главата му на врата си. После зверчето изведнъж отскочи и кацна на дясната му ръка, която още държеше празния фенер. За малко щеше да го изтърве, но го задържа, а джерегът подскочи и се върна на рамото му.
Как Влад беше разбрал, че трябва да се спасява от търсачите, като влезе в къщата на имението през пещерата? Дали беше от отчаяние и от липса на друг изход, или пък той, Савн, наистина беше успял да се добере до Влад? Ако беше успял, тогава…
Опита се да се върне в състоянието, в което беше изпаднал преди, да заплува в онази пустота и да посегне към ума му, но не можа.
И тогава Влад заговори:
— Длъжен съм да ти благодаря, че ми зае прибора си, Лораан. През тези няколко години се оказа много полезен. Липсваше ли ти?
— Не говори — каза джерегът. — Опитва се да те отвлече. Не му обръщай внимание.
— Прав е — каза Влад. — Не ми обръщай внимание. Но само като тема за размисъл, спомни си, че партньорът ти има моргантско оръжие, едно от малкото неща, които могат да те унищожат, и си помисли, че той все пак е наемен убиец и че наемните убийци се чувстват много неловко, когато оставят след себе си свидетели. Каквито и да са свидетели. Помисли за това. Между другото, как се понасяте вие двамата? Питам просто от любопитство — не си длъжен да ми отговаряш.
Савн чу кикот от мястото, където трябваше да е джерегът.
— Откажи се, Талтош. Имаме сделка.
— Сигурен съм, че той знае що за сделка си струва да се сключи с теб.
— Каква ти е играта, Талтош?
— Напрегни си въображението, убиецо.
— Савн, като каза за свидетели, нас ли имаше предвид? — прошепна Полий.
Савн преглътна. Не беше помислил за това.
Ако имаше светлина, щеше да може да се измъкне през къщата, дори през пещерите. Загасяването й като че ли не беше помогнало на никого.
Джерегът отново го чукна по врата с главата си и отново кацна на ръката му, която държеше фенера. Задържа се там за миг, пляскайки с криле за равновесие, после се върна на рамото му.
Вече нямаше съмнение, че се опитва да му каже нещо — нещо за фенера може би. Че трябва да го запали? Но за това беше твърде късно, маслото го нямаше, въпреки че тази идея бе може би твърде сложна за джерега.
Понечи да каже: „Опитваш се да ми кажеш нещо ли?“, но спря, осъзнал, че ще е много опасно да го изговори на глас. Джерегът отново го чукна по врата, сякаш в отговор на неизречения въпрос.
Савн оформи изречението: „Това отговор ли беше?“, но не го изрече.
Чук. И в същото време му се стори, че чува някакъв много тънък глас, разположен някъде в тила му, глас, който безмълвно му казваше: „Да, идиот с идиот“.
„Кой си ти?“, помисли той в отговор.
„Влад, идиот“, отвърна му безмълвният глас.
„Как е възможно да говорим така?“
„Свалих си амулета и това в момента е най-важното, нали?“
„Извинявай. Какво да направя?“
„Вземи сестра си и я изведи оттук. Лойош ще ви изведе“.
„Но аз…“
„Проклятие!“
„Какво?“
„Лойош казва, че няма да ви изведе. Аз ще…“
„Все едно е, Влад. Искам да ти помогна“.
„Ти вече ми помогна. Оттук ната…“
Блесна нова мълния. Този път Савн успя да зърне Негова милост, само на няколко стъпки от джерега.
„Този път за малко да ме опърли — каза Влад. — Виж, не мога да ги задържа много дълго, пък и бездруго моята свърши. Взимай сестра си и…“
„Какво става?“
„Рядко съм виждал толкова магьосничество на едно място и по едно и също време. Имат някаква магия, която пречи на джерегите да ги приближат, а Лораан продължава да ме замерва с разни неща и убиецът се опитва да заеме удобна позиция да ме закове — този си мисли, че се преструвам, иначе просто щеше да ме довърши — а личните главорези на Лораан ще се появят всеки момент. Така че, ако обичаш…“
Ново шумолене и Влад каза: „Този път едва ми се размина“.
След което каза на глас:
— Пази се, Лораан. Много си се доближил до приятеля си убиец. Бърз е.
— Млъкни — изръмжа Негова милост.
— О, сигурен съм, че си в безопасност, докато приключи с мен. Но по-добре помисли какво ще стане след това. Или вече си го измислил? Може би е обратното? Сигурно вече си намислил как да го оправиш. Жалко, че няма да съм тук да го видя.