— Те изобщо няма да ти го позволят. Ще те хванат и ще те убият.
— Как? Избягвам джерег вече повече от две години. Със сигурност ще мога да избегна и няколко селяци, докато излекувам момчето.
Сейра се обърна и погледна Савн, който все така се взираше в пламъците на огъня, и Полий, която гледаше брат си с насълзени очи.
— Полий, ти какво мислиш за всичко това?
— Не знам — отвърна тя с тънък гласец. — Но той го направи това на Савн, така че трябва да го излекува и после да го върне.
— И аз смятам така — каза Влад.
— Не разбираш ли — каза умислено Сейра, — че пътуването с момчето ще те направи десет пъти — сто пъти по-лесна мишена за дома Джерег?
— Разбирам.
— Действай бързо тогава — каза Сейра.
— Така смятам — отвърна Влад.
— Имаш ли поне провизии за пътуването?
— Имам злато, мога да се телепортирам и мога да крада.
Сейра поклати глава.
Влад стана и протегна ръка.
— Савн, хайде.
Момчето послушно стана и Сейра се взря в очите му. Бяха празни.
— Наистина ли можеш да излекуваш ума му? — попита тя.
— По един или друг начин, ще го направя — отвърна Влад.
Полий стана и прегърна брат си, но той като че ли не го забеляза. Тя отстъпи, хвърли неописуем поглед на Влад, отиде до Сейра и кимна.
— Не знам какво да ти кажа, източняко — каза Сейра.
— Би могла да ми пожелаеш късмет.
— Да. Желая ти късмет.
Той хвана момчето за ръка и го поведе навътре в гората, бавно и с усилие, сякаш раните още го мъчеха. Сейра прегърна момичето и то не се възпротиви, и двете гледаха след източняка, човека и двата джерега, докато те не се скриха от поглед.
— Желая ти късмет — тихо повтори Сейра след тях.
После се обърна към момичето и го хвана за ръката.
— Хайде. Да се връщаме у дома. Вашият Празник на жътвата започва, а боговете само знаят какви зверове живеят тук.
Момичето не каза нищо. Само стисна силно ръката на Сейра.