От горния край на пукнатината застрашително бе надвиснало парче скала и ако Маркес искаше да работи спокойно, без да се опасява, че може да падне върху него, трябваше да го взриви. Той взе портативната си пневматична пробивна машина и направи дупка в скалата. После пъхна в нея малък заряд от динамит, който свърза с детонатор. Зави зад ъгъла на пукнатината, влезе в главния тунел и задейства детонатора. Глух тътен проехтя в мината, последван от звука на падащи камъни и облак прах, който изпълни главния тунел.
Маркес изчака прахта да се слегне и влезе предпазливо в естествената пукнатина. Висящото парче скала го нямаше. Беше се превърнало в купчина скални отломки върху тесния под. Той докара ръчната количка и започна да я пълни с отломките. Когато разчисти напълно пукнатината, вдигна поглед, за да провери дали не е останало някое откъртено парче скала, което да падне отгоре.
Зяпна от почуда, когато видя внезапно появилата се дупка точно над кристалната руда. Насочи лъча на лампата на каската си към нея. Лъчът навлизаше през дупката в нещо като кухина. Изпълнен с любопитство, той се втурна тичешком обратно в тунела. На петдесетина метра навътре, сред изоставените миньорски съоръжения, намери ръждясали остатъци от висока метър и осемдесет желязна стълба. Върна се в кливажа, подпря стълбата, изкачи се внимателно по стъпалата и разчисти няколко скални отломъка, за да разшири дупката. Вмъкна горната половина на тялото си в кухината и изви главата си от едната на другата страна, за да освети с лампата на каската си цялата вътрешност.
Маркес се беше озовал в същинска стая, изсечена в скалата. Тя имаше формата на съвършен куб с приблизителни размери четири и петдесет на четири и петдесет метра и също толкова от пода до тавана. В отвесните гладки стени бяха издялани странни знаци. Те в никакъв случай не бяха работа на рудокопачите от миналия век. После изведнъж лъчът на лампата му освети каменен пиедестал, върху който проблесна някакъв предмет.
Маркес се смрази от изумление, когато видя страховитата гледка на черен череп, чиито празни очни кухини гледаха право в него.
2.
Двумоторният самолет „Бийчкрафт“ на „Юнайтед еърлайнс“ направи вираж покрай два пухкави облака и започна да се спуска към късата писта на стръмната скала, издигаща се над река Сан Мигел. Въпреки че стотици пъти бе кацал и излитал от малкото летище на Телърайд, пилотът винаги съсредоточаваше вниманието си върху маневрата за кацане, а не върху невероятната гледка на заснежените върхове на планината Сан Хуан, която се разкриваше от въздуха. Спокойната красота на назъбените върхове и склоновете, покрити със сняг под яркосиньото небе, направо взимаше дъха.
Докато самолетът се снижаваше към долината, планинските склонове се извисяваха величествено от двете му страни. Те изглеждаха толкова близо, че пътниците имаха чувството, че крилете му ще докоснат трепетликовите дървета върху оголените скали. След малко колесникът бе спуснат и минута по-късно колелетата докоснаха тясната асфалтова ивица.
Бийчкрафтът превозваше само деветнайсет пътника и бързо бе разтоварен. Патриша О’Конъл слезе последна. Вслушала се в съветите на приятелите й, които бяха летели до курортното градче, за да карат ски, тя бе поискала място в опашката на самолета, за да може да се наслаждава на фантастичната гледка, без да й пречи някое от крилете му.
На височина 2 700 метра въздухът беше рядък, но невероятно чист и свеж. Пат вдъхна дълбоко, докато вървеше към терминала. Тъкмо прекрачи прага на вратата, и един нисък, набит мъж, с бръсната глава и тъмна брада й препречи пътя.
— Доктор О’Конъл?
Моля, наричайте ме Пат — отвърна тя. — Вие навярно сте доктор Амброуз.
— Моля, наричайте ме Том — усмихна се сърдечно мъжът. — Добре ли пътувахте?
— Чудесно. Малко друсаше над планините, но красивият пейзаж бързо разсея неприятното чувство.
— Телърайд е прелестно място — каза той замислен. — Често изпитвам желание да живея тук.
— Не си представям, че има достатъчно археологически обекти за проучване от човек с твоя опит.