— На тази височина, не. Древните индиански руини се намират много по-ниско.
Доктор Томас Амброуз може и да не се вместваше в стереотипа на прочут антрополог, но беше един от най-уважаваните хора в тази област. Заслужил професор в щатския университет на Аризона, той беше квалифициран изследовател, известен с подробните си писмени доклади за проучваните си обекти. Вече наближаващ шейсетте — Пат му даде десет години по-малко — той можеше да се похвали с трийсетгодишна практика в проучване развитието на първия човек и неговата култура из целия югозападен район на страната.
— Доктор Кид говореше доста загадъчно по телефона и не даде почти никаква информация за находката.
— Аз също няма да ти дам — рече Амброуз. — Най-добре е ти сама да я видиш.
— Как я откри?
— Озовах се на точното място в точното време. Дойдох да покарам ски с една стара приятелка, когато ми се обадиха по телефона от колежа към Колорадския университет и ме помолиха да хвърля поглед на артефактите, намерени от един рудокопач. След бърз оглед на обекта разбрах, че това не е работа за мен.
— Трудно ми е да повярвам, че го казва човек с твоя опит.
— За жалост моята квалификация не включва епиграфиката. И тъкмо тук идва твоят ред. Единственият специалист в разчитането на древни надписи, когото познавам лично, е доктор Кид от Станфорд. Но той беше възпрепятстван да дойде и горещо те препоръча да заемеш мястото му.
Амброуз се обърна, когато наклонената багажна лента бе включена.
— Голямата зелена чанта е моя — каза Пат вътрешно благодарна, че има до себе си мъж, който да й помогне за тежката чанта, натъпкана предимно със справочна литература.
Амброуз изпъшка, но не каза нищо, когато вдигна чантата и я понесе към джипа „Чероки“, чакащ на паркинга. Пат се спря за миг, преди да се качи в колата, за да погълне великолепната гледка на боровите и трепетликовите гори, обрасли склоновете на планината Уилсън, и на върха Съншайн оттатък долината. Докато стоеше прехласната, Амброуз използва случая да я огледа. Пат имаше дълга до кръста лъскава рижа коса и будни зелени очи. Тялото й беше като изваяно от скулптор. Раменете и ръцете й изглеждаха малко по-мускулести за жена, което без съмнение се дължеше на дълги часове, прекарани в гимнастически салон. Амброуз предположи, че е висока около метър и седемдесет и два и тежи малко над шейсет килограма. Беше хубава жена, макар и не поразително красива, но той си представи колко привлекателна би изглеждала с по-съблазнителни дрехи от тези джинси и мъжки тип кожено яке.
Доктор Кид му бе казал, че няма по-способен човек от Патриша О’Конъл, който да разчита древно писмо. Беше му пратил по факса биографични бележки за нея, които възхитиха Амброуз. Трийсет и пет годишна, с докторат по древни езици от колежа „Сейнт Андрюс“ в Шотландия, тя преподаваше ранна лингвистика в Пенсилванския университет. Имаше издадени три книги за древни надписи върху камък, открити в различни части на света, които бяха приети с голям интерес. След като се развела със съпруга си адвокат, тя сама отглеждала вече четиринайсетгодишната си дъщеря. Заклета дифузионистка, прегърнала теорията, че всички култури заимстват една от друга, а не са възникнали поотделно, тя твърдо вярваше, че древните мореплаватели са стъпили на бреговете на Америка стотици години преди Колумб.
— Уредил съм ти чудесна квартира със закуска в града — каза Амброуз. — Ако искаш, мога да те оставя първо там, за да си починеш час-два.
— Не, благодаря — усмихна се Пат. — Ако нямаш нищо против, предпочитам да идем направо на обекта.
Амброуз кимна, извади клетъчния телефон от джоба на якето си и набра номер.
— Ще предупредя Луис Маркес, собственика на рудника, който открил находката, че пристигаме.
Двамата пътуваха в мълчание през сърцето на Телърайд. Пат наблюдаваше скиорите, които се спускаха по стръмните писти на планината Вилидж на юг, свършващи в периферията на града. Подминаха стари постройки, останали от миналия век, сега реставрирани и приютяващи малки магазинчета вместо безброй кръчми. Амброуз посочи една от постройките вляво.
— Това е мястото, където Бъч Касиди ограбил първата си банка.
— Изглежда, Телърайд има богата история.
— Така е — отвърна Амброуз. — Точно там, пред хотел „Ню Шеридан“, Уилям Дженинг Брайън произнесъл известната си реч за „златния кръст“. А по-нататък, край долината Саут Форк, се е намирала първата електроцентрала, която подавала променлив ток към рудниците. Оборудването й било проектирано от Никола Тесла.