Маркес застана пред стълбата и им направи знак нагоре, където през отвора в каменния таван се разливаше ярка светлина.
— Прокарах осветление вчера, след като си тръгнахте оттук, доктор Амброуз. Отвесните стени играят ролята на отражатели, така че няма да ви е трудно да виждате надписите. — Той се отдръпна настрани и помогна на Пат да се качи по стълбата.
Тъй като не й бяха казали какво да очаква, Пат се стъписа.
Почувства се като Хауърд Картър, когато за първи път е влязъл в гробницата на Тутанкамон. Очите й мигом се заковаха в черния череп и с благоговение се приближи до постамента му и се загледа в гладката повърхност, която блестеше на светлината.
— Изключително… — промълви тя от възхищение, когато Амброуз се вмъкна през отвора и застана до нея.
— Съвършена изработка — съгласи се той. — Издялан е от обсидиан.
— Виждала съм кристален череп на човек от маите, намерен в Белиз. Но този тук е много по-вълнуващ. Другият беше доста груб.
— Казват, че кристалните черепи излъчвали аура от светлина и от него се чували странни звуци.
— Сигурно съм била потънала в летаргичен сън, когато съм учила за това — усмихна се Пат. — Защото онзи просто стоеше и гледаше.
— Не мога да си представя колко години — или по-вероятно колко поколения, без съвременните инструменти — са полирали този красив предмет от толкова чуплив минерал. Само един удар с чук и той ще се пръсне на хиляди парченца.
— Повърхността е толкова гладка, без нито един дефект — отбеляза тихо Пат.
Амброуз обхвана с поглед кухината.
— Самото помещение е цяло чудо. За надписите по стените и тавана сигурно са били нужни петима души, чийто цял живот е отишъл в дълбаене на скалата. А колко неимоверни усилия са били хвърлени за полирането на вътрешните повърхности. Кухината като цяло също е отнела години, за да се издълбае в солидния гранит на тази дълбочина. Измерих размерите й. Четирите стени, подът и таванът затварят съвършен куб. Ако вътрешните повърхности са криви някъде, то разликата е не повече от един милиметър. Като в стар класически загадъчен роман имаме драма, която се е разигравала в стая без прозорци и врати.
— А отворът на пода? — попита Пат.
— Маркес го е взривил случайно, докато е копаел минералната скала — отвърна Амброуз.
— Тогава как е изградена тази стая, след като няма нито вход, нито изход?
Амброуз посочи тавана.
— Единственото, което открих в почти невидимата цепнатина около границите, е в тавана. Мога само да предполагам, че който е изградил този куб, е дълбал отгоре и после го е затворил с прецизно издялана плоча.
— С каква цел?
Амброуз се усмихна.
— Тъкмо по тази причина си тук — да намериш отговора.
Пат извади от малката си чантичка, закачена за колана й, бележник, малка художническа четка и лупа. Приближи се до една от стените, избърса внимателно вековната прах и се взря през лупата в писмените знаци. След няколко минути вдигна глава и погледна към тавана. После извърна безизразно лице към Амброуз и рече:
— Таванът като че ли се явява небесна карта на звездите. Символите са… — Тя замълча за миг. — Всъщност това може и да е някаква измислица на златотърсачите, които са прокопавали тунела.
— Какво те доведе до това заключение? — поинтересува се Амброуз.
— Символите нямат никаква прилика с нито един от древните надписи, които съм проучвала досега.
— Можеш ли да разчетеш някой от тях?
— Единственото, което мога да кажа, е, че това не е пиктографика като йероглифи или логографични знаци, които изразяват отделни думи. Нито са символи, предполагащи думи или срички. По-скоро е азбука.
— Значи са комбинация от отделни звуци — каза Амброуз.
Пат потвърди с глава и допълни:
— Това е или някакъв писмен код, или изкусна система на писане.
Амброуз я загледа проницателно.
— Защо според теб е цялата тази измислица?
— Надписите не се вместват в нито един познат образец, сътворен от човек, вписан в историята — отвърна Пат с тих авторитетен глас.
— Спомена думата „изкусна“.
Пат подаде на Амброуз лупата.
— Виж сам. Символите са забележително прости. Използването на геометрични изображения в комбинация с отделни черти е много ефикасна система за писмено общуване. Затова не мога да повярвам, че нещо от това идва от древна култура.