Обезпокоителният факт, че тунелът е безлюден, навеждаше Пит на мисълта, че Волфови и техните работници са изоставили съоръжението и се подготвят да избягат към гигантските си кораби. Той увеличи доколкото можеше скоростта на круизера и колкото и да се стараеше да кара в средата на тунела, чувстваше как от време на време главината на някое от колелата закачаше за миг ледената стена и оставяше бразда в нея. Ужас започна да обхваща съзнанието му. Бяха загубили много време в прекосяването на шелфовия ледник.
От четирите дни и десет часа от графика, с който му се бе похвалил Карл Волф в посолството в Буенос Айрес, оставаха само един час и двайсет минути до мига, в който бутонът за второто пришествие щеше да бъде натиснат.
Според изчисленията на Пит до сърцето на съоръжението ги деляха може би километър и половина — два. Двамата с Джордино не разполагаха с план на комплекса, така че намирането на командния център щеше да се основава единствено на догадки. Въпросите, които глождеха съзнанието му, бяха дали ударната група от специалните части беше пристигнала и дали е успяла да елиминира армията от убийци, убийци които щяха да водят люта битка, тъй като Волфови положително са им обещали да спасят и тях, и семействата им от предстоящия катаклизъм. Откъдето и да погледнеше, картината не му изглеждаше розова.
След още осемнайсет минути път през тунела в мълчание Джордино се наведе и посочи с ръка напред.
— Наближаваме кръстопът.
Пит намали скоростта и спря пред мястото, където тунелът се разклоняваше в пет други тунела. Дилемата беше влудяваща. Времето не им позволяваше да направят погрешен избор. Той подаде глава през страничния прозорец и огледа ледения под на кръстопътя. Следи от автомобилни гуми се пресичаха във всички посоки.
— Както изглежда, в десния тунел е имало най-натоварено движение.
Джордино скочи от колата и изчезна навътре в тунела. След няколко минути се върна.
— На около двеста метра навътре тунелът се разширява в голяма камера.
Пит кимна и подкара круизера в дясното отклонение. Странни постройки, сковани в леда, започнаха да се появяват неясни и неразличими, но правите им линии подсказваха, че са сътворени от човешка ръка, а не от природата. Както съобщи Джордино, тунелът скоро се разшири в просторна камера, чийто извит покрив беше покрит с ледени кристали, които висяха като сталактити. През отворите на покрива струеше светлина и изпълваше вътрешността на камерата с неземно сияние. Ефектът беше вълшебен, предвечен и свръхестествен. Омаян от гледката, Пит бавно спря круизера.
Двамата с Джордино онемяха от удивление.
Бяха се озовали на някогашен главен площад, заобиколен от сковани от лед постройки на древен град.
42.
Останал без прикритието на виелицата и при стихналия вятър, Клири се почувства като гол, когато формированието му, облечено в бяло камуфлажно облекло, се развърна по различни направления и започва да напредва към съоръжението на Волфови. Те се възползваха от няколкото наподобяващи гърбици на камили възвишения, за да се промъкнат незабелязано до високата ограда, опасваща комплекса от подножието на планината до високата стръмна скала, надвиснала над морето.
Клири не разполагаше с никакви разузнавателни данни за силите на вражеската охрана, както и за самото съоръжение, тъй като ЦРУ не го бе смятало за опасност за националната сигурност. Малкото време, с което разполагаха, след като научиха за задаващата се опасност, не им бе дало възможност за тайно проникване, нито за простата стратегия на „удар и изтегляне“. Според заповедите те трябваше да неутрализират съоръжението и да извадят от строя системите за разцепване на шелфовия ледник, преди да бъдат сменени от двестачленния отряд от специалните войски, намиращ се на един час път оттук.
На Клири му бе казано само, че охраната на Волф е съставена от добре обучени професионалисти, събрани от елитни бойни части от целия свят. Тази информация му бе предоставена от Националната агенция за морски и подводни изследвания. Но Клири неоправдано се съмняваше тя да има голям опит в събирането на разузнавателни данни. Той беше уверен, че неговата елитна група ще се справи с всеки враг, който й се изпречи на пътя.
Той дори не подозираше, че им предстоеше битка с противник, който ги превишаваше по численост в съотношение три към едно.
Придвижвайки се в две колони, те стигнаха до ограда, която отдалече им се стори единична, но се оказа двойна и разделена от ров. На вид изглеждаше като строена преди десетилетия. На нея висеше табела с избелял надпис на немски „Преминаването забранено“. Беше обикновена телена ограда с няколко реда бодлива тел най-отгоре, която беше изгубила предназначението си поради натрупания покрай нея дебел пласт лед и можеше да се прескочи без никакво усилие. Втората ограда беше по-висока и все още се извисяваше два метра над леда, но и тя беше преодолима. Въпреки това загубиха ценно време, докато я срежат и се промъкнат през нея. Клири прие за добра поличба това, че никой не ги разкри до този момент.