— Дедите ни, които са водили героични битки срещу съюзническите сили по време на войната, щяха да се гордеят с теб.
Видимо поласкан от комплимента на брат си, Хуго удари токове и направи стегнат поклон.
— За мен е чест да служа на Четвъртата империя — рече той и се обърна да погледне на мониторите напредващата американска бойна група. — Време е да тръгвам, братко, за да поема командването на отбраната ни.
— Според теб колко време ще им трябва на твоите хора да сразят нападателите?
— Не повече от половин час.
— Няма да ви остане много време да стигнете и се качите на самолетите. Гледай да не закъснеете, Хуго. Не ми се иска да тръгнем без теб и хората ти.
— Бъди спокоен. Няма да допусна мечтата ни да станем бащи на един нов свят да не се сбъдне.
Карл посочи цифровия часовник на стената между мониторите.
— След двайсет минути ще включим системата за откъсване на шелфовия ледник на автоматично управление. После всички в командния център ще се изтеглим през подземния тунел към спалните помещения, които са извън обсега на битката. Оттам ще се качим на електрическите автомобили и ще се придвижим до самолетния хангар.
— Скоро и ние ще ви последваме — увери го Хуго.
— Пожелавам ви успех — и Карл стисна ръката на брат си, обърна се и се запъти към асансьора, който щеше да го отведе в командния център.
Клири и екипът на Шарпсбърг се намираха само на сто и петдесет метра от входа на командния център, когато гласът на Гарнет прозвуча в слушалките му.
— Магьосник, тук Оловно човече. Възникна опасност…
В същия момент Клири видя барикадата, препречваща пътя за командния център, а после и тъмните цеви на оръжията, подаващи се над нея. Отвори уста да извика, но беше вече късно. Двеста автомата откриха огън от всички посоки пред очите на мъжете от „Делта“ и изстрелите прорязаха ледения въздух с оглушителен гърмеж.
Гарнет и морските пехотинци бяха подложени на безпрепятствен обстрел, но отвърнаха с прикриващ огън и залегнаха кой където намери покрай постройките. Въпреки градушката от куршуми, те продължиха да напредват към електроцентралата, като се целеха в охранителите зад барикадата. Гарнет разпозна една ледена преграда, трудно различима на белия фон, едва когато се озова на стотина крачки от нея. Хората му предприеха огнево противодействие по охранителите зад барикадата.
Почти в същия момент намиращият се пред командния център Клири също се натъкна на подобна ледена стена и остана под обстрела, на който бе подложен Гарнет. Водачът на левия фланг на „Делта“ бе улучен в коляното и бедрото и се свлече на земята. Пълзейки по корем, Шарпсбърг го хвана за ботушите и го издърпа зад ъгъла на постройката.
Клири се наведе под едно стълбище, водещо към малък склад. Парчета лед заваляха върху гърба му, когато куршумите улучваха ледените шушулки, висящи от тавана над него. Един куршум обаче го улучи над сърцето под бронираната жилетка и той падна заднешком. Остана жив, но чувстваше в гърдите си такава болка, сякаш някой го удряше с ковашки чук. Сержант Мендоса, считан за най-добрия стрелец на екипа, се прицели през оптическия си прибор в охранителя, прострелял Клири, и натисна спусъка. Една черна фигура подскочи над ръба на барикадата и мигом изчезна зад нея. После сержантът избра следващата си жертва и стреля отново.
Над Клири куршумите продължиха да се сипят и забиват в леда от всички посоки. Той късно разбра, че охранителите на Волф са издигнали укрепления за подобна атака. Със свито сърце си помисли, че липсата на разузнавателни данни щеше да стане причина за гибелта им. Едва сега му стана ясно също, че врагът ги превъзхожда по численост.
Наруга се, задето се беше уповавал на непроверена информация. Наруга Пентагона и ЦРУ, които му бяха казали, че охраната на Волф се състои не повече от двайсет — двайсет и пет души. Наруга се, задето интуицията му изневери и задето допусна най-голямата грешка във военната си кариера — беше подценил противника си.
— Оловно човече! — извика той в микрофона си. — Докладвайте за положението ви.
— Преброих над шейсет неприятели, препречващи пътя ни — отвърна Гарнет с такъв спокоен тон, сякаш описваше пасторална картина. — Подложени сме на интензивен огън.
— В състояние ли сте да превземете електроцентралата?