— Не ни е възможно да се придвижим напред поради изключително точната им стрелба. Изправени сме пред истински професионалисти и те много добре знаят какво вършат. Можете ли да изпратите някой от другите екипи, Магьосник? Ако обединим сили, мисля, че ще можем да превземем барикадата.
— Невъзможно, Оловно човече — отвърна Клири. Той добре знаеше, че морските пехотинци бяха най-подготвените от групата и щом те не бяха в състояние да се справят, значи никой друг нямаше да може. — Ние също сме спрени от стрелбата на най-малко осемдесет охранители и не мога да ви изпратя подкрепление. Повтарям: не мога да отделя хора за подкрепление. Измъкнете се както можете и се присъединете към екипа на Лъв.
— Разбрано, Магьосник. Изтегляме се.
Напредващите към командния център Джейкъбс и „тюлените“ бяха неприятно изненадани от гърмежите и ужасяващите съобщения на Клири и Гарнет. Джейкъбс нареди на хората си да продължат напред с надеждата да проникнат в командния център отзад и да облекчат положението на другите два екипа. Намираха се на стотина метра от постройката, когато два бронирани снокета завиха от ъгъла и откриха огън срещу тях.
Джейкъбс видя как двама от хората му се проснаха безжизнени на земята. Вбесен, той вдигна оръжието си и не го свали, докато не изстреля и последния куршум. Тогава един от хората му го хвана за яката на шубата му и го избута зад един контейнер за боклук, преди ответният заградителен огън да го покоси. Стрелбата на „тюлените“ успя да спре временно снокетите, но след малко те отново продължиха настъплението си.
„Тюлените“ стреляха ожесточено, докато отстъпваха. После най-неочаквано други два снокета се появиха зад тях и откриха огън. Джейкъбс почувства как стомахът му се сви на топка. На него и хората му не им оставаше нищо друго, освен да свърнат по една странична тясна алея. Замоли се горещо в себе си да не са попаднали в засада, но алеята изглеждаше чиста, поне първите седемдесет метра от нея.
Докато тичаше след хората си, надявайки се те да стигнат до прикритие, преди снокетите да завият по алеята, той се свърза с Клири.
— Магьосник, тук Плашило. Атакувани сме от четири бронирани снокета.
— Тежко ли са въоръжени, Плашило?
— Виждам само по един човек с автоматично оръжие във всяка кола.
Използвайки стълбището за прикритие, Клири отново прегледа плана на комплекса.
— Кажете ми местоположението си, Плашило.
— Придвижваме се в посока към морето по тесен път зад гърба на нещо като ремонтни работилници, намиращи се на около сто и петдесет метра от командния център.
— Плашило, продължете още петдесетина метра напред, после завийте надясно. Ще минете между няколко резервоара за гориво. Така ще се приближите до фасадата на командния център по страничен път и ще нападнете фланга на противника.
— Разбрано, Магьосник. Тръгваме — отвърна Джейкъбс, но преди да изключи, попита: — С какви боеприпаси срещу бронирани снокети разполагаме?
— Оловното човече има две леки противотанкови средства.
— А ще са ни нужни четири.
— Момчето, което носеше другите две, изчезна по време на скока.
— Оловното човече е при електроцентралата — поясни разтревожен Джейкъбс. — Така че не той, а ние сме срещу бронираните коли.
— Наредих им да се оттеглят от обекта си поради съсредоточения огън, на който бяха подложени. Скоро ще се присъединят към Лъв.
— Кажете им да заредят, тъй като четири от тия опасни коли ще бъдат точно зад нас, когато стигнем до целта.
След малко Джейкъбс и „тюлените“ заобиколиха резервоарите за гориво, без да се натъкнат на организирана стрелба. Като се ориентираше по плана на съоръжението, той поведе хората си покрай дълга стена, която свършваше близо до фасадата на командния център. Тя изглеждаше идеално прикритие, за да могат да изненадат охранителите зад бариерата. Но едва стигнаха на петдесетина метра до края на стената и зад гърба им бе открита съсредоточена стрелба.
Група охранители беше изскочила зад тях от подземен тунел. Джейкъбс мигом разбра, че не е възможно да осъществят намеренията си и поведе хората си по друга пътека, по която за щастие не се натъкнаха на вражеска стрелба.
На осемдесет метра от тях Клири се беше проснал по корем и наблюдаваше през бинокъл барикадата, препречваща пътя за командния център, за да открие някаква пролука. Но не откри такава. И той като Гарнет също установи, че позицията му е незащитима. Въпреки това обаче остана непоколебим в решението си да атакува командния център веднага щом бъде подкрепен от пехотинците, а „тюлените“ започнат да нападат фланга на противниците.