В единия край на площада имаше внушително богато украсено здание с триъгълни колони, поддържащи фронтон с релефни изображения на древни кораби, а над него минаваше фриз с изваяни скулптури на животни и хора, носещи същите дрехи като мумиите на остров Сен Пол. Нито една от откритите досега древни сгради не приличаше на тази колосална постройка. За окото на архитекта щеше да е видно, че основната структурна форма е била предавана през хилядолетието и заимствана от по-късните строители на огромните храмове на Луксор, Атина и Рим. Колоните обаче бяха триъгълни и стояха някак чужди в сравнение с много по-късните заоблени и набраздени дорийски, йонийски и коринтски колони.
Зад колоните зееше широк портал. Стълби нямаше. До горните нива се стигаше по наклонени рампи. Запленени от гледката, Пит и Джордино слязоха от сноукруизера и минаха под колоните. Таванът на главната зала имаше триъгълна форма и се извисяваше над покрития с лед каменен под. Високите ниши в стените бяха изпълнени с каменни статуи, вероятно на аменейски царе — внушителни на вид хора с кръгли очи и тесни лица, изваяни от гранит, богат на кварц, който проблясваше в сумрака. В пода бяха вградени скулптурни лица на мъже и няколко жени, покрити от тънък пласт лед. Над и под тях се виждаха издялани аменейски надписи.
В средата на огромната зала върху пиедестал се издигаше скулптура в естествени размери на кораб с весла, опънати ветрила и екипаж. Гледката беше изумителна. Невероятното художествено майсторство и техническото владеене на камъка й придаваха неземно тайнство, непознато в съвременната скулптура.
— Какво според теб е това? Храм на техните богове ли? — прошепна Джордино с благоговение, сякаш се намираше в катедрала.
— По-вероятно е мавзолей или гробница — и той посочи пода. — Тези глави приличат на мемориали, може би на почитани мъже и жени, които са проучвали древния свят, както и на изчезналите в морето.
— Удивително е, че покривът не се е срутил след сблъсъка на кометата със земята или от по-късното натрупване на лед.
— Строителите им вероятно са работили с изключително високи стандарти, които се постигат единствено в резултат на дълбоки познания върху строителната техника.
Смаяните им погледи се отместиха към системата от тъмни коридори, чиито стени бяха красиво изрисувани с внушителни морски гледки, като се започнеше от спокойни води и се стигнеше до бурно море, огромни вълни, причинени от яростни урагани. Ако днешните хора вдигаха погледи към небето за своя Бог, то аменеите са отправяли поглед към морето. Статуите им изобразяваха мъже и жени, а не стилизирани версии на богове.
— Отдавна изчезнал народ, открил света — отбеляза философски Джордино. — Само че няма никакви реликви наоколо, нито следи от тленни останки на жителите му.
Пит посочи с брадичка системата от тесни проходи, изсечени в леда.
— Няма съмнение, че са били изкопани от нацистите, които са ги открили, а по-късно Волфови са ги закарали в музеите на борда на „Улрих Волф“.
— Както виждам, негодниците не са разровили повече от десет процента от града.
— Имали са да вършат по-земни неща — подметна саркастично Пит. — Като например да скрият нацистките съкровища и тайни реликви, да извличат злато от морската вода и да планират разрушаването на света, за да го направят по свой образ.
— Жалко, че нямаме време да проучим това място.
— И на мен ми се иска да направя една голяма обиколка тук, но разполагаме само с двайсет и пет минути, за да открием командния център.
Двамата с неохота обърнаха гръб на огромното здание и забързаха към площада, за да се качат на круизера. Продължавайки да кара по следите на снокета, Пит мина през сърцето на призрачния град и навлезе в тунел отвъд мавзолея на аменеите. Приклекнал под арматурното табло, Джордино държеше цевта на бушмастера си подадена през счупеното средно предно стъкло.
След един завой на около километър и половина навътре в тунела насреща им се зададе електрическа кола. Тримата слисани охранители в черни униформи загледаха с ужас как чудовището се носи бясно срещу тях. Шофьорът се паникьоса и удари спирачки, без да намалява скоростта и колата поднесе. Другите двама проявиха по-голямо уважение към чувството за самосъхранение и скочиха от колата, надявайки се да удължат живота си.
Разнесе се пронизителен звук от разкъсване и стържене на метал, когато сноукруизерът блъсна колата и я прекатури като триколка, бутната от боклукчийски камион. Шофьорът изчезна от поглед под смачканото си превозно средство, а другите двама бяха размазани на ледените стени от огромните гуми на круизера. Пит погледна в страничното си огледало и видя само усукани метални отпадъци, разхвърляни по пода на тунела.