След още двеста метра видяха група работници в червени гащеризони да товарят дървени сандъци върху няколко открити платформи, прикачени към един голям снокет. Мотокари изнасяха сандъците от ледена пещера, чиято дебела сребриста стоманена врата наподобяваше врата на банков трезор.
Двама охранители се вцепениха на място при вида на огромния сноукруизер, изскочил изневиделица от тунел, който би трябвало да е пуст. Едва когато Джордино изстреля няколко куршума през счупеното предно стъкло в един от мотокарите, работниците и охранителите се съживиха и се втурнаха презглава обратно в пещерата, за да не бъдат смазани от механичната лавина, търкаляща се към тях.
— Вратата! — изкрещя Пит и натисна спирачките.
Сякаш прочел мислите му, Джордино скочи от круизера почти едновременно с вика на Пит и се затича към стоманената врата, а Пит изстреля няколко куршума от колта си във входа на пещерата, за да го прикрива. Джордино се изненада от лекотата, с която затвори вратата. Беше очаквал да напрегне цялата си сила, но едва побутна масивното крило и то се завъртя на пантите си, сякаш висеше във въздуха. След като вратата се хлопна, той превъртя колелото на заключващия се механизъм. После откачи една верига от мотокара, омота единия й край около колелото на вратата, а другия за колелото на една от платформите — така вратата на пещерата нямаше да може да се отвори отвътре. Охранителите и работниците останаха затворени без изгледи да избягат скоро.
— Интересно, какво ли има в тия сандъци — каза Джордино, докато се качваше отново в кабината на круизера.
— Артефакти от града на аменеите, предполагам. — Пит включи предавките и бързо набра максималната скорост.
Вероятно някое ангелче на покрива на кабината им беше помагало досега, но все още им предстоеше дълъг път. Изненадващото беше, че все пак успяха да стигнат дотук, без нито един куршум да бъде изстрелян в тях. Пит обаче не се залъгваше, че това положение ще се запази дълго. Нещата щяха да станат съвсем различни, когато сноукруизерът излезеше на открито. Тогава всяко оръжие в комплекса щеше да бъде насочено към тях.
След един широк завой те изведнъж се озоваха в просторен хангар, приютил самолетите на търговско обединение „Съдба“. Без да повдига крака си от педала за газта, Пит набързо огледа двата еърбъса А340-300 — единият товарен, а другият пътнически. Фюзелажът на първия самолет се пълнеше с познатите им вече дървени сандъци, а по стълбичките на втория се качваха инженерите и работниците на Волфовото търговско обединение за отпътуването им до гигантските суперкораби. Малко встрани от двата големи летателни апарата имаше още един по-малък реактивен самолет, който беше в процес на зареждане с гориво.
Пит се успокои донякъде, като не забеляза никакви охранители наоколо.
— Виж ти на какво попаднахме!
— Аха! — изрече Джордино и се напрегна, като видя, че Пит се готви да натисне педала за газта до пода. Той хвърли благоразумен поглед върху арматурното табло и тихичко простена: — Да не би да направиш онова, което си мисля?
— Веднъж попаднеш ли в кървава битка, не можеш да останеш безразличен.
Реакцията на всички, когато видяха появилия се в хангара незнайно откъде сноукруизер, беше същата като на другите, на които се бяха натъкнали в тунела преди малко. Видът на червения механичен демон ги смрази от ужас и ги закова на място.
На Пит му трябваха три секунди, за да определи пътя си на разрушението. За същото време осъзна, че намеренията му са безпогрешни. Той продължи право напред към първия еърбъс. Самолетът стоеше доста високо над земята, но не и за сноукруизера. Предницата му се вряза в задната секция на лявото крило и смачка елерона.
Товарачите и звеното по поддръжка мигом се окопитиха и се разбягаха на всички страни, когато левиатанът завъртя самолета на деветдесет градуса. Нищо от гигантската машина не им беше познато освен шума от мощни двигатели. Те видяха достатъчно, за да повикат охраната, но беше късно да предотвратят разрухата.
Сноукруизерът вече съдираше едното крило на втория еърбъс. Този път Пит вряза машината много по-навътре в крилото. С ужасяващ стържещ звук то се пречупи под остър ъгъл върху предната част на гумата на колата и увисна там. Пит превключи на задна скорост и натисна педала за газта. Круизерът потегли назад, повличайки със себе си самолета. Пит завъртя кормилото докрай, за да се освободи от товара, но не успя и огромните гуми на круизера започнаха да буксуват върху леда.