Тогава предприе няколко маневри ту напред, ту назад, придружени с пронизителни метални писъци. Крилото най-накрая охлаби хватката си и се сгромоляса върху леда във вид на откъснато и усукано парче алуминий, чакащо да бъде откарано за скрап. После, без да трепне или да издаде каквото и да е чувство, Пит насочи круизера към реактивния самолет.
— Хич не си губиш времето, а? — подметна развеселен Джордино.
— Слушай! — озъби му се Пит. — Щом оная измет възнамерява да унищожи света, нека да остане тук и да загине заедно с всички останали.
Едва изрекъл последната дума, и очуканият сноукруизер пръсна на парчета опашната част на частния самолет на Волф. Без много усилия този път огромната машина откъсна вертикалните и хоризонталните стабилизатори така, сякаш бяха направени от шперплат. Фюзелажът се разцепи на две, крилата и носът щръкнаха нагоре като в положение на излитане.
Джордино заклати глава от възхищение.
— Никъде няма да те канят, ако навсякъде оставяш такава бъркотия след себе си.
Пит се обърна към Джордино с широка като хоризонта усмивка.
— Времето наистина лети, когато си прекарваш приятно.
Той отмести поглед настрани и изведнъж в останалите парчета на огледалото за обратно виждане видя отражението на един снокет. Не се притесни особено, все още не. Прецени, че скоростта на сноукруизера е най-малко с осем километра в час по-висока от бронираната кола.
Пришпори колата през тунела, за да увеличи разстоянието между двете превозни средства. След малко снокетът се изгуби от поглед.
— Избяга им — каза Джордино, като изтръска от раменете си стъкълцата от строшеното задно стъкло с такова спокойствие, сякаш бяха пърхот.
— Не за дълго. Веднъж излезем ли на открито, ставаме лесна плячка.
Четири минути по-късно те взеха и последния завой на тунела, подминавайки едно изоставено съоръжение с отворени врати, водещи към празни складове, а след още две минути сноукруизерът вече боботеше под синьо небе, на по-малко от осемстотин метра от центъра на комплекса.
Най-сетне стигнаха местоназначението си и за първи път видяха минералодобивното съоръжение. Тунелът ги бе извел в единия край на комплекса. За разлика от повечето полярни станции, заровени почти целите под лед и сняг, Волфови поддържаха постройките си и пътищата между тях чисти. По-малките сгради бяха разположени в кръг около двете главни, където се помещаваха заводът за извличане и добив на минерали и командният център.
Гърмежи от огнестрелни оръжия изведнъж раздраха ледения въздух и в същия момент от няколко постройки изригнаха пламъци и черен дим, който се изви към небето. Последвали взривове изхвърлиха отломъци във въздуха. По улиците се виждаха проснати тела, окървавени и в грозно изкривени пози — някои с черни униформи, други в бяло камуфлажно облекло.
— Ще се окаже, че купонът е започнал без нас — каза Пит с мрачно лице.
44.
Въпреки че всички от ударната група „Апокалипсис“ бяха изключително добре обучени, въпреки смелостта и решителността, с която се опитваха да спрат катаклизма, мисията им беше на път да се провали. Мъжете получаваха куршуми, падаха ранени или мъртви за едното нищо. А и не успяха да спечелят ни най-малко предимство. Цялата група бе попаднала в капан, без никакви изгледи да се измъкне от него.
Гранатов шрапнел разцепи брадичката на Клири, а един куршум се заби в ръката му. От офицерите му Шарпсбърг бе ранен в рамото и ръката, Гарнет храчеше кръв. Само Джейкъбс бе все още незасегнат и подвикваше насърчително на мъжете, докато ръководеше стрелбата.
После най-неочаквано охранителите прекратиха огъня. Американците продължиха да стрелят, докато Клири не им нареди и те да преустановят всякакви действия, питайки се каква ли ще бъде следващата карта, която ще изиграе Волф.
Глас, ясен и изтънчен, се разнесе по високоговорителите, монтирани отвън на сградите около съоръжението, и отекна във всички посоки — глас, чието съобщение бе пренесено до Вашингтон чрез микрофоните, които носеха всички в групата от специалните войски.