— Добре, но моля ви, кажете ни накратко за онова странно превозно средство, което се е появило на сцената. На кого принадлежи и кой го използва?
Клири му разказа, но доста се затрудни в опита си да опише как изглежда пригоденото за пътуване по сняг и лед чудовище, което като че ли в последния момент се бе материализирало от леда и буквално бе грабнало победата от устата на поражението.
Всички седяха и слушаха смаяни, но никой не беше по-смаян от адмирал Сандекър, когато чу, че двама мъже от неговата агенция са изминали близо сто километра по голия ледник с някакво много старо превозно средство за полярни условия и са помогнали на ударната група да разгроми малката армия от наемни убийци, охраняващи съоръжението. Още повече се изуми, когато чу и имената им — Дърк Пит и Ал Джордино, тъй като знаеше, че те трябва до час да пристигнат във Вашингтон.
— Пит и Джордино… — заклати глава той в недоумение. — Трябваше да предположа. Ако някой влезе с гръм и трясък там, където никой не го очаква, това ще са Дърк и Ал.
— Не съм изненадана — вметна Лорън с усмивка, грейнала по хубавото й лице. — Нямаше начин те да стоят със скръстени ръце и да чакат светът да свърши.
— Кои са тези хора? — попита намръщен генерал Саут. — Откога НЮМА се намесва във военни операции? Кой ги е упълномощил да отиват там?
— Щях с гордост да ви кажа, че аз съм ги упълномощил — отвърна Сандекър, гледайки генерала право в очите, без да трепне, — но просто няма да е вярно. Тези мъже, или по-точно моите мъже, са действали по своя инициатива и доколкото разбирам, са свършили адски добра работа.
Спорът бе преустановен, преди да е започнал. В крайна сметка на всички им стана ясно, че ако не е била намесата на Пит и Джордино, последиците щяха да са потресаващи.
В това време ушите на Пит и Джордино сигурно са им горели, но тъй като нямаха връзка с радиото на Клири, те не можаха да чуят нито дума от това, което се говореше за тях от разстояние половината свят. Пит седеше на стъпалото на сноукруизера и сваляше превръзките от лицето си. Няколко от раните му имаха нужда да се зашият.
Клири го попита:
— Сигурен ли сте, че Волфови са все още тук?
Пит кимна.
— Карл, главата на семейството, и една от сестрите му — Елзи — сега сигурно леят сълзи, като са видели в какво са се превърнали самолетите, с които са възнамерявали да избягат оттук.
— Можете ли вие и господин Джордино да ме заведете до хангара?
— За нас ще бъде чест и привилегия — усмихна се Пит.
Гласът на генерал Саут прекъсна разговора им.
— Майор Клири, нареждам ви да прегрупирате хората си, да направите каквото можете за ранените и да обезопасите каквото е останало от съоръжението. После изчакайте подразделението от Специалните войски, което ще се приземи до половин час.
— Слушам, сър. Но преди това имаме да довършим една малка работа. — Клири изключи връзката и се обърна към Пит. — Къде е хангарът?
— На около осемстотин метра оттук. Да не би да сте намислили да задържите сто души с малкото хора, които са ви останали?
Устните на Клири се разтеглиха в лукава усмивка.
— А вие не смятате ли, че е съвсем в реда на нещата именно хората, които преминаха през ада, да присъстват на залавянето на жертвите?
— Да, нямам какво да възразя.
— В такъв случай вие двамата ще поемете ли ролята на водачи?
— Получихте ли разрешение от Вашингтон?
— Дори не си направих труда да го поискам.
В матовозелените очи на Пит заблестяха лукави пламъчета, преди да отвърне:
— Защо пък не! Ал и аз никога не пропускаме случай да се включим в някой пъклен план.
45.
Щеше да бъде прекалено умерено твърдение, ако се кажеше, че Карл Волф беше ужасен и вбесен, когато видя превърнатите в развалини самолети. Грандиозният му план беше направен на пух и прах. Той продължаваше да си мисли, че механизмът за откъсване на шелфовия ледник ще се задейства след по-малко от четири минути.
Подведен от Хуго, който му бе съобщил, че охранителите в командния център продължават да се сражават на живот или смърт с американската група, Карл нямаше представа, че Четвъртата империя беше умряла още преди да се е родила, както и че проектът „Валхала“ бе прекратен.