Волфови стояха в група, с мрачни лица и не можеха да повярват на очите си, нито на невероятната история за някакво огромно превозно средство, което пощуряло и смачкало самолетите им, а после продължило към разразилата се пред командния център битка. Единствено Хуго не беше сред семейството. Решен да се бие докрай, той пренебрегна затрудненото им положение и трескаво започна да организира останалите невредими членове на охраната за последна съпротива срещу американците, за които беше сигурен, че всеки момент щяха да атакуват хангара.
Най-накрая Карл въздъхна тежко.
— Е, това е — и се обърна към Блонди. — Изпрати съобщение до Бруно на борда на „Улрих Волф“. Предай му ситуацията и му кажи да изпрати час по-скоро други самолети тук. Нямаме никакво време за губене.
Без да задава въпроси, Блонди се затича към радиото в командния пункт в края на пистата.
— Дали ще е възможно да кацнем на борда на „Улрих Волф“ в началния стадий на катаклизма? — попита брат си Елзи, чието лице бе пребледняло от тревога.
Карл се обърна към главния инженер Юрген Холц.
— Юрген, имаш ли отговор на въпроса на сестра ми?
Обзетият от страх Холц сведе поглед към ледения под и отвърна:
— Няма как да изчисля кога точно ще се надигнат очакваните ураганни ветрове и приливните вълни. Нито мога да предскажа първоначалната им сила. Но ако те стигнат до „Улрих Волф“, преди да сме кацнали на борда му, опасявам се, че резултатът ще е трагичен.
— Да не искаш да кажеш, че всички ще загинем? — попита Елзи.
— Казвам само, че не можем да знаем нищо с точност, докато не започне приливът.
— Изобщо няма да имаме време да прехвърлим артефактите на аменеите от разбитите ни самолети на изпратените от Бруно — каза Карл, гледайки със свито сърце частния семеен самолет, който приличаше на счупена детска играчка. — Ще вземем само реликвите от Третия райх.
— Ще имам нужда от всеки здрав и прав мъж и жена, който може да борави с оръжие — разнесе се зад гърба на Карл гласът на Хуго, чиято черна униформа беше оплескана с кръвта на охранителя, който бе прострелян пред очите му, преди да успее да предаде съобщението за нападнатия хангар. — Съзнавам, че сред нас има много изплашени и объркани хора, но ако искаме да оцелеем, докато бъдем спасени от братята и сестрите ни в корабостроителницата, трябва да се опълчим срещу американската ударна група.
— Колко от бойците ти са живи? — попита го Карл.
— Само дванайсет. Затова ми трябват всички възможни резерви.
— Имаш ли достатъчно оръжие за нас?
Хуго кимна.
— В арсенала до входа на хангара ще намерите всичко необходимо.
— В такъв случай имаш разрешението ми да призовеш за помощ всеки, който иска да види отново любимите си същества.
Хуго го погледна право в очите.
— Не е моя работа, братко, да ги карам да се бият и умират. Ти си водачът на нашата нова съдба, всички благоговеят пред теб, така че кажеш ли им ти, ще те последват.
Карл огледа последователно лицата на брат си и двете си сестри и видя в очите им отразено собственото си лошо предчувствие. Не се поколеба обаче да заповяда на хората си да дадат живота си за него и близките му.
— Събери всички — каза той на Елзи — и аз ще им кажа какво да правят.
Клири остави четирима от хората си, които не бяха сериозно пострадали, да се погрижат за ранените и да бъдат нащрек за оцелели охранители, а с останалите двайсет и двама тръгна след Пит и Джордино към хангара. Влязоха в тунела в тактическа формация, като двама от пехотинците на Гарнет вървяха най-отпред в ролята на разузнавачи.
Лейтенант Джейкъбс безкрайно се изненада, като видя Пит и Джордино отново и още повече се удиви, когато разбра, че именно те бяха вкарали в битката сноукруизера минути преди Клири и хората му да претърпят пълно поражение.
Този път, докато Пит и Джордино вървяха по обратния път, леденият тунел им изглеждаше много по-различен. Пит се усмихна в себе си, когато видя дългите бразди в ледените стени, оставени от сноукруизера, докато го караше бясно, за да избяга от бронирания снокет.
Когато стигнаха до изоставен влекач с прикачени за него четири открити товарни платформи, колоната спря и ги използва за прикритие. Клири попита двамата си водачи:
— Колко още остава до хангара?