Без да губи време да брои мъртвите, Клири прегрупира хората си и ги изкомандва отново да продължат движението напред. Никой не се обърна, нито се изпълни с чувство на угризение. Всички крачеха стегнато, изгарящи от нетърпение да сложат край на този кошмар и да накажат отговорните за него. Пит с мъка се изправи на крака и се облегна на твърдото като скала рамо на Джордино, за да направи първите няколко крачки, докато се отпуснат скованите му крака, след което тръгна след Клири.
Когато радиосигналите му до снокета останаха без отговор, а от тунела отекнаха звуци от стрелба, Хуго Волф предположи най-лошото. Останал без нито една бронирана машина, той нямаше каква друга карта да изиграе, когато американците стигнеха до хангара и предприемеха нова битка с единствените му осем живи охранители. Трудно можеше да разчита на малката група инженери. Те почти не знаеха как да държат оръжие, нито имаха достатъчно твърдост да стрелят по човешки същества, и то обучени професионалисти, които щяха да открият огън по тях. Не ми остава нищо друго, помисли си той съкрушен, освен да хвърля зара за последен път.
Той се приближи до Карл, Елзи и Блонди, които разговаряха с Юрген Холц. Карл се обърна и забеляза мрачното му изражение.
— Проблеми ли има, братко?
— Загубих последния си брониран снокет и още четирима стрелци.
— Трябва да издържим — каза Елзи. — Бруно е тръгнал насам с два самолета и ги очакваме да пристигнат след пет часа.
— Което прави три и половина часа след като шелфовият ледник се откъсне — отбеляза Холц. — Последователността на активиране на машините вече е започнала и не може да бъде спряна.
— Дали ще можем да удържим положението дотогава? — смънка под носа си Карл.
Хуго се загледа в тунела, водещ към минералодобивното съоръжение, сякаш очакваше оттам да се появи армия от фантоми.
— И те са останали шепа хора. Ако охранителите ми могат да ги елиминират още в тунела или поне да намалят броя им, тогава ще имаме достатъчно огнева мощ, за да ги довършим.
Карл постави ръка върху рамото на Хуго.
— Какъвто и да бъде изходът, братко, знам, че ще се държиш смело и с чест.
Хуго прегърна Карл, после се присъедини към последните останали охранители и ги поведе към тунела. След тях потегли влекач с прикачена за него товарна платформа, натоварена с 250-литров бидон и вентилатор с диаметър 1.80 метра.
Ударната група спря малко преди последния завой в тунела. Оттам до хангара оставаха петдесетина метра. Пред тях се появи лека мъгла, която постепенно ставаше все по-гъста и започна да обгръща мъжете.
— Какво според вас може да е това? — обърна се Клири към Пит.
— Нищо добро. Нямаше такова нещо, когато минахме оттук със сноукруизера. — Пит вдигна пръст във въздуха, сякаш да провери дали има вятър. — Това не е естествено явление. И не само че има странна миризма, ами и се разнася от някакъв уред, като голям вентилатор например.
— Но не е отровен газ — рече Клири, душейки въздуха. — Част от обучението ни включваше разпознаване на токсични газове. Мисля, че са ни пуснали някакъв безобиден химикал, за да прикрият действията си.
— Сигурно са останали без човешка сила и правят отчаян ход — предположи Джейкъбс.
— Приближете се — изкомандва Клири по радиото си. — Продължаваме да напредваме. Бъдете готови да използвате всяко укритие, което можете да намерите, ако те открият огън в мъглата.
— Аз не бих препоръчал подобно действие — предупреди го Пит.
— Защо? — попита Клири.
Пит се ухили на Джордино.
— Струва ми се, че сме били вече тук.
— И добре се справихме — добави Джордино.
Пит се загледа със задоволство в мъглата, после сложи ръка върху рамото на Джордино.
— Ал, вземи със себе си едно от момчетата на майора, изтичайте обратно до влекача и донесете резервната му гума.
Клири го погледна с любопитство.